Към момента България няма доказателства, които да позволяват категорично да се установи дали дроновете, поразили двата търговски кораба в българската изключителна икономическа зона, са руски или украински. Това заяви премиерът Румен Радев след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Илияна Йотова. Той подчерта, че могат да бъдат формулирани различни хипотези, но при въпроси, свързани с националната сигурност, държавата трябва да работи с доказателства. Предстои изследване на района на атаките и на останките от корабите, като България ще търси съдействие от Турция, Румъния и партньорите в САЩ.
Не можем да работим с хипотези
Радев коментира въпроса кой би могъл да стои зад ударите срещу двата плавателни съда. По думите му характерът на товара и посоката на движение позволяват определена логическа хипотеза, но тя не може да бъде представяна като установен факт.
„С какъв произход са дроновете? Ако съдим по характера на товара и посоката на движение на корабите, то резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия. Но това не означава, че можем да твърдим, че ударът е извършен от Русия, без да имаме доказателство. Това е една хипотеза, а когато говорим за национална сигурност, ние не можем да работим с хипотези“, заяви премиерът.
Според него именно затова трябва да се стигне до материални доказателства, които да покажат какви безпилотни системи са били използвани.
Ще изследват кораба ABLE за отломки
Особено внимание ще бъде отделено на кораба ABLE, който остава на вода след атаката. Той е получил поражения както по борда, така и по надстройката.
Българските власти ще организират изследване на района и на самия кораб с надеждата да бъдат открити части от използваните дронове. Именно анализът на тези отломки може да даде по-категоричен отговор за техния произход.
„Следва да организираме именно на ниво правителство, заедно и в координация с Турция и с Румъния, ще поискаме подкрепа от партньорите в САЩ, да изследваме района на ударите, особено кораба ABLE, който все още е на вода, който е ударен и по борда, и по надстройката, за отломки, за да можем да кажем категорично по намерените отломки, ако бъдат намерени, дали тези дронове са били руски или украински“, каза Радев.
Премиерът съобщи, че има предложение и за безвъзмездно изследване на останките на другия кораб, който потъна след атаката. И там основната задача ще бъде да се открият части от дроновете, които могат да помогнат за установяване на произхода им.
Радев отговори и на Зеленски
Премиерът беше попитан и за изявление на украинския президент Володимир Зеленски, според което съвместно с българските служби е било установено, че атаката е руска.
Радев заяви, че информацията, представена пред КСНС от Министерството на отбраната, военното ръководство и службите за сигурност, не показва да е имало комуникация с украинската страна, при която да е установяван конкретният произход на дроновете.
„Няма комуникация от нашите Въоръжени сили и нашите служби за сигурност с украинските Въоръжени сили и служби за сигурност, в която да се е дискутирало какъв точно е дронът или дроновете, които са ударили корабите. Питайте Зеленски. Аз ви казах много добре какво чух и какво се докладва на Консултативния съвет“, каза Радев.
Няма пряка заплаха, но рисковете са реални
Премиерът подчерта, че въпреки сериозността на ситуацията към момента не може да се говори за непосредствена заплаха за националната сигурност на България.
„Не мога да кажа, че има непосредствена заплаха за националната сигурност, но има рискове. Недалеч от нас се води война. Както казах, тя разширява своя пространствен обхват, навлезе и в изключителната икономическа зона на България. Но към момента мога да кажа, че няма пряка заплаха за националната сигурност“, заяви Радев.
По думите му развитието на войната показва, че географският й обхват се разширява, което изисква България да развива способности за наблюдение, ранно предупреждение и реакция.
Никой няма абсолютна защита срещу дронове
Радев беше попитан и доколко страната може да се защити при подобен тип атаки. Той посочи, че дори държави, които разполагат с огромни ресурси за противодействие на безпилотни системи, не успяват напълно да спрат ударите.
„Нека да погледнем съседите. Колко стотици милиарди долари се изляха за защитата на Украйна, специално от удари с дронове? Продължават ли ударите? Продължават. Колко огромни средства отделя Русия за защита от дронове? Продължават да нанасят удари“, коментира премиерът.
Според него това показва колко сложна е задачата по изграждане на ефективна противодронова защита.
„Ние полагаме усилия, правим всичко възможно с бюджета, с който разполагаме, в рамките на Европейския съюз и НАТО, да създадем една система, която да дава увереност на българските граждани, че можем да реагираме в подобни ситуации“, посочи Радев.
Ще има дипломатическа нота, ако се установи произходът
Премиерът беше категоричен, че следващите действия на България ще зависят от резултатите от проверката.
Ако материалните доказателства покажат, че използваните дронове са руски или украински, страната ще предприеме дипломатически действия спрямо съответната държава.
„Ако се окаже, че дроновете са руски или украински, ние моментално ще изпратим нота до съответната страна и ще поискаме консултации за това“, заяви Радев.
Така кабинетът ще изчака експертното изследване, преди да направи официални заключения за отговорността за атаките.
Радев: Дипломацията разполага и с неизползвани инструменти
Премиерът коментира и възможностите за прекратяване на войната в Украйна. Според него през последните години акцентът е поставен предимно върху военните средства и икономическите санкции, докато дипломатическият инструментариум не е използван докрай.
„Дипломацията не означава само разговори. В арсенала на дипломацията има много инструменти, които към момента не са мобилизирани напълно. Ние сега разчитаме основно на военния инструмент, на икономически санкции, но не ги използваме пълноценно“, заяви Радев.
Той подчерта, че България трябва едновременно да повишава отбранителните си способности и да подкрепя политическите и дипломатическите усилия за ограничаване и прекратяване на конфликта.
Основното послание на премиера след КСНС беше, че ситуацията в Черно море е сериозна и рисковете за България нарастват, но държавата няма основание нито да обявява непосредствена заплаха, нито да посочва виновник за атаките, преди да разполага с доказателства.
