Консултативният съвет за национална сигурност отчете сериозна ескалация на военните действия в Черно море и нарастващи рискове не само за корабоплаването, но и за критичната инфраструктура на цялата страна. След извънредното заседание президентът Илияна Йотова представи широк пакет от предложения - от повече наблюдение с безпилотни системи и придобиване на антидрон средства до по-активно използване на възможностите на НАТО и ЕС. България ще предложи и общ европейски механизъм за безопасно корабоплаване, спешни разговори с Румъния и Турция и дипломатическа инициатива за мораториум върху бойните действия в Черно море. Решенията са приети с необходимото мнозинство от три четвърти, като представители на три парламентарни групи са гласували „против“.
Ескалацията вече застрашава корабоплаването
Заседанието на КСНС беше посветено на актуалните рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна.
„В рамките на заседанието бе констатирана ескалация на военните действия в конфликта между Русия и Украйна, която застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион“, заяви Илияна Йотова.
По думите й се наблюдава устойчива тенденция към увеличаване на атаките с въздушни и морски дронове срещу търговски кораби. Последиците вече включват повредени и потопени плавателни съдове и човешки жертви.
„Това доведе до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване“, посочи президентът.
Рискът вече е за цялата страна
Участниците в КСНС са постигнали съгласие, че развитието на безпилотните технологии променя сериозно картината на сигурността.
„Беше постигнато съгласие, че използването на все повече на брой, все по-високотехнологични и все по-далекобойни безпилотни системи съществено увеличава заплахите за критичната инфраструктура на България, намираща се не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната“, заяви Йотова. Pasted text
На заседанието е била обсъдена и сигурността на стратегически обекти от българската отбранителна индустрия. Според оценката на КСНС страната е изправена пред сериозни предизвикателства при физическата защита на критичната си инфраструктура.
Така опасността вече не се разглежда само като морски проблем, а като риск за стратегически обекти в различни части на България.
Да се установи кой стои зад ударите
Едно от най-конкретните решения на КСНС е свързано с последните атаки срещу търговски кораби в Черно море.
Съветът ги определя като грубо нарушение на международното морско право и настоява незабавно да бъде установено кой стои зад тях.
„Консултативният съвет за национална сигурност категорично осъжда ударите на търговските кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителите на ударите. След приключване на проверката изпълнителната власт да уведоми обществото за резултатите“, заяви Йотова.
Спасителната система трябва да остане в пълна готовност
Сред новите предложения е националната система за търсене и спасяване по море да бъде поддържана във висока степен на готовност.
Това е пряко свързано с последните инциденти, при които България трябваше да организира действия за спасяване на екипажи в своята изключителна икономическа зона.
КСНС приема, че при нарастващия риск от нови атаки страната трябва да бъде готова не само да наблюдава морското пространство, но и да реагира незабавно при бедстващи кораби, пожари, евакуация на екипажи или опасност от екологични щети.
Повече наблюдение и антидрон системи
КСНС предлага да бъдат засилени способностите за морска осведоменост чрез използване на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение.
Паралелно с това се настоява за ускоряване на модернизацията на Въоръжените сили, включително придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие.
Мерките трябва да се изпълняват в тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз.
Идеята е България да може едновременно по-рано да открива потенциални заплахи и да има средства за противодействие, ако те застрашават кораби, стратегически обекти или територията на страната.
България може да поиска повече помощ от НАТО
Една от най-съществените групи предложения е България да използва по-активно възможностите си като член на НАТО.
„България да задейства капацитета си на пълноправен член на ЕС и НАТО, за да изрази твърда позиция и да осигури защитата на сигурността, икономическите и екологичните интереси, както и стабилността на региона“, заяви Йотова.
Страната може да поиска увеличаване на съюзническия принос към сигурността в Черноморския регион. Това включва допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, укрепване на бреговата отбрана и повече способности за противодействие на безпилотни системи.
Йотова подчерта, че подобни действия могат да бъдат предприети в рамките на съществуващите механизми на НАТО за повишена бдителност и засилено присъствие по източния фланг.
Според президента предложените действия не противоречат на Конвенцията от Монтрьо, която урежда режима на преминаване през турските проливи.
Засега няма нужда от член 4 на НАТО
На КСНС е обсъдена и възможността България да поиска официални консултации със съюзниците по член 4 от Северноатлантическия договор.
Според приетата оценка към момента това не е необходимо.
„Свикването на консултации по член 4 на този етап е непродуктивно, тъй като обсъждането на подобни инциденти беше възприето като подходящо да бъде разгледано в рамките на Северноатлантическия съвет и няма да доведе до нови мерки“, обясни Йотова.
Европейски механизъм за безопасно корабоплаване
България ще предложи на Европейския съюз да бъде разработен общ механизъм за свободно и безопасно движение на кораби в Черно море.
„България да предложи на ЕС да бъде разработен рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от стратегическия му подход към Черноморския регион“, заяви президентът.
Морската сигурност вече е един от основните стълбове на черноморската стратегия на ЕС, като се предвижда и създаването на специален Черноморски хъб за сигурност.
Според Йотова обаче са необходими конкретни мерки, а България трябва да участва активно в тяхното изработване.
Сред възможностите са използване на европейските средства за сателитно наблюдение за ранно откриване на заплахи, както и инструментите на Сателитния център на ЕС.
Механизмът за гражданска защита при екологична опасност
При сериозен инцидент, който създава риск от нефтен разлив или друго екологично замърсяване, КСНС предлага да бъде използван и Механизмът за гражданска защита на Европейския съюз.
Разглеждат се и възможности за финансови компенсации при евентуални икономически загуби вследствие на атаки или прекъсване на корабоплаването.
Това е особено важно на фона на оценката, че инцидентите вече водят до по-високи застрахователни разходи и спад на корабния трафик.
Спешни разговори с Румъния и Турция
КСНС предлага България да започне спешни разговори с Румъния и Турция за координирани действия срещу заплахите за търговското корабоплаване.
Трите държави имат пряк интерес от запазването на свободното движение на кораби и от ограничаването на риска инциденти от войната да се пренасят все по-близо до техните териториални води и икономически зони.
Целта е да се засили обменът на информация и координацията при наблюдение, идентифициране на опасности и реакция при нови атаки.
Йотова предлага мораториум върху бойните действия в Черно море
Една от най-мащабните идеи, представени след КСНС, е България да поеме активна дипломатическа инициатива за постигане на съгласие между всички държави с излаз на Черно море.
„България да поеме активна роля за преговори, намиране на консенсус между страните, граничещи с Черно море - Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция - за мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона на споделена сигурност“, заяви президентът.
Така инициативата би включвала не само съюзниците на България, а и воюващите Русия и Украйна.
Йотова подчерта, че България трябва да поставя темата за Черно море във всички европейски формати, включително на предстоящата среща на върха на ЕС на 15 и 16 октомври.
Мирът остава най-голямата гаранция
КСНС е обсъдил и причините за натрупването на рисковете.
„Отчетено беше, че настоящите рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на военния конфликт в Украйна по пътя на дипломацията“, заяви Йотова.
По думите й България трябва да участва активно в дипломатическите усилия.
„Най-голямата гаранция за нашата сигурност е незабавно прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес“, каза президентът.
България ще търси съдействие и от ООН
Последната група предложения е свързана с Организацията на обединените нации.
България трябва да потърси международно съдействие за техническото и правното изясняване на инцидентите в Черно море.
„Отправяне на искане за съдействие на механизмите на ООН за технически и правен анализ на инцидентите в Черно море, както и резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването“, заяви Йотова.
Подобна инициатива би дала международен характер на разследването на атаките и на усилията за защита на свободното търговско корабоплаване.
Законите също може да бъдат променени
КСНС предлага правителството да анализира и действащата нормативна уредба.
При необходимост трябва да бъдат внесени предложения в Народното събрание, които да улеснят защитата на стратегическите обекти и морската сигурност.
„Изпълнителната власт да анализира и предложи на вниманието на Народното събрание промени в съществуващата нормативна база с цел подпомагане на мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране морската сигурност на страната“, гласи едно от предложенията на КСНС.
Три парламентарни групи гласуваха „против“
Въпреки широкия пакет от решения пълно политическо съгласие не е постигнато.
„Тези предложения бяха приети с три четвърти мнозинство, така както изисква законът, като представителите на три политически групи, на три парламентарни групи бяха против“, обясни Йотова.
Така КСНС прие необходимите решения, но заседанието показа и различията между политическите сили по оценката на кризата и част от мерките.
Общият извод от заседанието е, че България вече разглежда сигурността в Черно море като проблем, който изисква едновременно военни, дипломатически, европейски и международни действия - от по-добро наблюдение и антидрон защита до опит за ограничаване на самите бойни действия в морето.
