Специализиран подводен дрон вече обследва потъналия търговски кораб в Черно море, за да помогне за установяването на произхода на атаката. Това съобщи президентът Илияна Йотова в интервю за бТВ, като подчерта, че България няма да предприема дипломатически действия срещу конкретна държава без достатъчно доказателства.
Държавният глава разкри още, че участниците в Консултативния съвет за национална сигурност са се обединили около решението засега да не се задейства член 4 от Северноатлантическия договор. Йотова представи и три възможни пътя за прекратяване на войната в Украйна, като настоя Европа да участва активно в мирните преговори.
Подводен дрон обследва потъналия кораб
Все още няма категорични доказателства за произхода на безпилотните апарати, поразили двата търговски кораба в българската изключителна икономическа зона на Черно море. При извършените досега огледи не са открити останки от дроновете, които да позволят тяхното идентифициране.
Новото развитие е, че специализиран подводен апарат вече изследва потъналия кораб. България поиска съдействие от Европейската агенция по морска безопасност за осигуряването на такова оборудване, с което да бъдат обследвани пораженията и да се потърсят следи от използваните оръжия.
„Чакаме доказателствата, за да може да оформим становището си и да предприемем необходимите мерки“, заяви Йотова.
Президентът подчерта, че страната ни очаква информация и от международните си партньори, които също подхождат предпазливо към установяването на отговорността за нападенията.
Йотова припомни, че Консултативният съвет за национална сигурност е осъдил остро атаките срещу търговските кораби като нарушение на международното право. След събирането на необходимите доказателства България ще може да предприеме съответните дипломатически действия.
Сред тях държавният глава посочи изпращане на дипломатическа нота, официални разговори и всички други мерки, които ситуацията изисква. Решението към коя държава да бъдат насочени те ще зависи от резултатите от разследването.
Защо България не задейства член 4 на НАТО
Илияна Йотова обясни и защо след атаките в Черно море България не е поискала официални консултации със съюзниците си по член 4 от Северноатлантическия договор.
По думите й по време на заседанието на КСНС участниците са били единодушни, че на този етап подобна стъпка не е необходима. Президентът обърна внимание на зачестяващите нападения срещу търговски кораби в Черно море и необходимостта този механизъм да бъде използван внимателно.
Според нея прекалено честото му задействане би могло да обезцени неговото значение.
Член 4 предвижда държавите от НАТО да се консултират помежду си, когато някоя от тях смята, че териториалната й цялост, политическата й независимост или сигурността й са застрашени. Той не означава автоматично задействане на колективната отбрана по член 5.
Президентът подчерта, че България продължава да работи със съюзниците си за укрепване на сигурността в региона и за събирането на необходимата информация.
България иска по-голяма роля на ЕС в Черно море
Държавният глава съобщи, че България е поискала от Европейския съюз по-конкретни действия във връзка с новоприетата стратегия за Черно море.
Според Йотова е необходимо ясно да се определят механизмите, чрез които европейските институции могат да подкрепят държавите от региона при подобни инциденти.
Сред българските искания е и възможността страната ни да използва информацията от системите за видеонаблюдение, с които разполага Европейският съюз. Това би позволило по-добро проследяване на обстановката и подпомагане на разследванията при бъдещи нападения срещу корабоплаването.
Още след заседанието на КСНС Йотова обяви и необходимостта от спешни консултации с Румъния и Турция за безопасността на морския транспорт. Сред обсъжданите възможности са разговори между шестте черноморски държави за мораториум върху използването на дронове в региона.
Три възможни пътя към мира в Украйна
Илияна Йотова представи и виждането си за дипломатическите усилия за прекратяване на войната между Русия и Украйна.
„Аз разсъждавам върху три варианта за мир между Русия и Украйна“, заяви президентът.
Първият вариант предвижда постепенно намаляване на напрежението чрез конкретни договорености. Сред възможните първи стъпки Йотова посочи енергийно примирие и споразумение за сигурността в Черно море. Подобни ограничени договорености биха могли да създадат условия за по-широки преговори.
Вторият вариант е постигане на примирие въз основа на общо европейско предложение, изработено съвместно с Украйна и представено на Русия. Според държавния глава Европейският съюз трябва да участва със собствена дипломатическа инициатива и конкретни предложения на масата на преговорите.
Третият вариант е многопластова дипломация, насочена към сключването на цялостно мирно споразумение, което да доведе до действително прекратяване на войната.
Нужда от дипломатически усилия
Президентът подчерта, че постигането на траен мир ще изисква компромиси и сериозни дипломатически усилия.
„Вече имаме истинска война и с огромна загуба на човешки живот, с все повече невинни жертви и разширяваща се в сърцето на Черно море“, заяви Йотова.
Според нея Европа повече не може да стои „във фоайето и в менюто за края на войната в Украйна“. Държавният глава настоя европейските държави да бъдат активни участници в изработването на бъдещото мирно споразумение, а не само да приемат решения, взети от други.
Йотова отново заяви, че България може да играе активна роля в създаването на коалиция от държави, които работят за мир. Според нея това трябва да бъде първостепенната цел на международните дипломатически усилия.
Йотова не е знаела за посещението на Буданов
Президентът коментира и визитата в България на началника на кабинета на украинския президент Володимир Зеленски - Кирило Буданов.
Йотова потвърди, че не е била предварително информирана за посещението и не разполага с официална информация за разговорите, проведени от украинския представител.
Тя обясни, че подобни срещи могат да бъдат организирани при висока степен на дискретност, особено когато са свързани с чувствителни международни въпроси.
„Една доза повече дискретност не е излишна в подобен случай“, посочи държавният глава.
Йотова не разкри подробности за целта на посещението, като остави въпроса за конкретното съдържание на разговорите на участниците в тях.
