„България за първи път избра жена президент и това изобщо не е маловажно. Това е голям символ за нашия народ. Това показва демократичното мислене на нашия народ.“ Това заяви новоизбраният вицепрезидент Кирил Вълчев в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ, коментирайки историческата победа на Илияна Йотова на президентските избори.
Досегашният генерален директор на БТА подчерта, че българите са подкрепили идеята за президентство на съгласието, а най-важната задача пред новата президентска двойка ще бъде преодоляването на натрупаното разделение в обществото.
България направи исторически избор
Кирил Вълчев определи избирането на Илияна Йотова за първата жена президент на България като събитие със значение далеч отвъд политическата надпревара. Той постави резултата от вота в контекста на представителството на жените на най-високите държавни постове по света.
„България за първи път избра жена президент и това изобщо не е маловажно. В момента в ЕС, заедно с Илияна Йотова, има само още три жени президенти. В историята на съюза само 12 държави са имали жени за държавни глави, а в световен мащаб - само 20 държави. Това е голям символ за нашия народ. Това показва демократичното мислене на нашия народ“, категоричен беше Вълчев.
Илияна Йотова и Кирил Вълчев спечелиха балотажа на 1 ноември срещу Андрей Гюров-Георги Кандев. Новоизбраният вицепрезидент посочи, че успехът им е победа на идеята за президентство, което обединява хората и търси допирните точки между различните политически и обществени позиции.
Президентството на съгласието
Според Вълчев най-сериозното предизвикателство пред новата президентска двойка е да намали напрежението, натрупано в хода на политическите противопоставяния. Той подчерта, че това няма да бъде лесна задача, но изрази готовност за диалог с всички.
„През следващите седмици и месеци голямата задача пред нас е да се опитаме да свалим това напрежение помежду си. Няма да е лесно, но нека да се опитаме да забравим това, което говориха за нас, за да бъдем заедно, да чуваме хубавите идеи от всички страни“, заяви избраният за вицепрезидент.
С думите си Вълчев потвърди заявката, с която двамата с Йотова участваха в изборите - президентската институция да бъде място за съгласие и разговор между хора с различни убеждения.
Няма да живее в резиденция, ще ходи пеша на работа
Кирил Вълчев разкри и любопитни подробности за живота си след встъпването в длъжност. Той заяви, че няма намерение да се премества в държавна резиденция, а ще продължи да живее в досегашния си дом.
„Живея в центъра и ще се опитвам да си ходя пеша на работа. Аз гледам на всичко като на работа и то такава, която да поиска теб, а не ти да се стремиш към нея“, каза Вълчев.
Новоизбраният вицепрезидент коментира и раздялата си с Българската телеграфна агенция. На въпрос какво би препоръчал на бъдещия й генерален директор той постави акцент върху приемствеността и постоянството.
„За мен е важно, че аз оставям БТА във възход. Важно е, който и да я поеме, да прояви постоянство. Аз бях 20 години адвокат с доста успешна кантора, тогава всъщност аз обиколих света. От БТА пътувах, за да има национални пресклубове, за да имаме договори с агенциите на всички държави“, разказа Вълчев.
Българските градове са визуална шльокавица
Избраният за вицепрезидент коментира и приетия на първо четене Закон за българския език. Той изрази увереност, че между двете четения в Народното събрание ще бъдат направени подобрения в текстовете. „Сигурен съм, че между двете четения ще има подобрения в закона за българския език“, заяви Вълчев.
Според приетия на първо четене законопроект устните и писмените изрази, съобщенията, обозначенията и надписите в публичното пространство трябва да бъдат на български език. Това включва надписите върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица, като се допуска и транслитерация на латиница под текста на кирилица.
Вълчев обърна внимание на масовото използване на чуждоезични надписи в българските градове, но същевременно настоя да се отчита необходимостта страната ни да бъде разбираема за чуждестранните посетители.
„Първо - надписите на български език. Разгледайте как изглеждат градовете ни, това е една визуална шльокавица. Има закон за транслитерацията, приет 2009 г. Идеята му е да се транслитерират единствено наименования“, коментира той.
„Бих препоръчал да се предвиди и задължителността на надписи на чужд език. Една туристическа държава би трябвало задължително да има табелка и на английски език, за да бъдем разбираеми“, заяви Кирил Вълчев.
