Министерството на правосъдието вече пише конкретните текстове за конституционните промени - не като абстрактна реформа, а като реален проект, който трябва да бъде внесен още в началото на работата на новия Висш съдебен съвет. Министър Николай Найденов потвърди в интервю за БНР, че екипът му работи паралелно на две нива: концептуално и с изцяло изготвени правни формулировки. Целта е до края на годината, или най-късно в първите седмици на следващата, да бъдат представени за обществено обсъждане конкретни предложения, придружени с обосновка.
Тези промени трябва да въведат механизъм за превенция и контрол върху действията на членовете на ВСС – механизъм, който да работи от първия ден на новия състав. Найденов подчертава, че реформата е замислена като защита на системата от вътрешни зависимости, компромати и неформални кръгове, които години наред са подкопавали доверието в съдебната власт.
Конституционната реформа
Министърът очертава философията на промените: съдебната система трябва да има реални инструменти за самопречистване, а не да разчита на политическа воля или на случайни скандали, които излизат наяве. Затова се предвижда преоценка на функцията на инспектората към Министерството на правосъдието - органът, който събира, проверява и обобщава информация за нарушения. В сегашния си вид инспекторатът няма достатъчно правомощия да подпомага министъра в конституционната му функция, а това трябва да бъде променено.
Найденов е категоричен: реформата трябва да бъде въведена преди новият ВСС да започне работа, за да не се повтори ситуацията с „авгиевите обори“ - институции с изтекли мандати, неспособни да реагират на скандали и зависимости.
Изборът на ВСС: напрежение, сигнали и опасения
Паралелно с конституционните промени върви и изборът на нов Висш съдебен съвет - процес, който министърът определя като критичен за бъдещето на системата. Той признава, че до него са достигнали индикации за неправомерно влияние върху магистрати, включително за „следователски кабинет“, който работи в полза на конкретни кандидати. Найденов подчертава, че не е бил свидетел на тези действия, но предупреждава, че подобни практики не остават незабелязани.
В края на август той вече беше заявил, че получава сигнали за натиск върху магистрати. Сега добавя: „Нека тези, които са се прегрупирали в следователски кабинет, да знаят, че това не остава незабелязано.“
Министърът не изключва риска в новия ВСС да попаднат хора, които да се окажат „скрити джуджета“, „ябълки“ или „нотариуси“. Според него е възможно дори явни представители на подобни кръгове да бъдат избрани.
Той разчита на прозрачността на парламентарната процедура и на съвестта на магистратите в професионалната квота. „Трябва да са хора с безупречен морал и интегритет“, казва Найденов.
Флашките, компроматните банки и зависимостите
Министърът прави важна разлика: не е толкова страшно, ако бъде извадена флашка с компромат. Страшното е, когато тя не бъде извадена – когато бъде използвана като инструмент за зависимост над бъдещ член на ВСС.
Той настоява да се стигне до „компроматните банки“ – до това кой ги държи и какво постига чрез тях. Според него именно тези мрежи са подкопавали съдебната система и са я превръщали в поле на скрити зависимости.
Случаят „Петрохан“ и границата между наказателното производство и публичността
Найденов коментира и пресконференцията за случая „Петрохан“, която определи като „изключително невралгична“. Според него Министерството на правосъдието не е било част от организацията или изнесената информация, но същността на данните е ключова.
Той прави разграничение: наказателното производство няма да стигне до съд, защото извършителят, посочен от експертизата, не е сред живите. Но публичното изясняване на случая е единственият начин да се разбере цялата истина.
Случаят Сарафов: министърът продължава битката
Найденов обяви, че ще обжалва пред петчленен състав на ВАС решението, с което е оставено без уважение искането му за отстраняването на следователя Борислав Сарафов като магистрат. Според него правният интерес трябва да се преценява към момента на подаване на жалбата, а не към момента на решението.
„Бих искал да стигна докрай този път“, заявява министърът.
