Всяка демократична държава разполага с инструменти да проверява сигнали за престъпления. Но всяка демократична държава поставя и ясни граници пред собствената си власт. Именно затова случаят с публичното огласяване на данни за платените с лични средства полети на лидера на ДПС Делян Пеевски поставя въпроси, които далеч надхвърлят конкретния политически спор между МВР и опозицията. Дебатът вече не е само за това колко пъти, накъде и с кого е пътувал един политик. Истинският въпрос е друг – при какви законови основания държавата може да събира подобна информация, кой има право да я разгласява и докъде стига общественият интерес.
Законът поставя висока летва
Бившият заместник-министър на вътрешните работи Красимир Ципов постави един от най-съществените въпроси по казуса. Според него вътрешният министър не е обяснил каква е законовата цел на събирането на резервационни данни за полетите на Делян Пеевски. Ципов припомни и принципен правен въпрос – че подобен тип проверки спрямо лице с депутатски имунитет могат да бъдат обвързани само с образувано досъдебно производство за тежки престъпления като тероризъм например и следва да имат ясно процесуално основание. Именно липсата на публично разяснение за правното основание поражда въпросите дали използваните механизми са били приложени в съответствие със закона. Това не е формалност. В правовата държава целта на всяка проверка е толкова важна, колкото и самата проверка.
Общественият интерес не отменя правото на личен живот
В парламента Иван Демерджиев представи информация за десетки частни полети на Делян Пеевски, предполагаемата им стойност, маршрутите, част от пътниците и начина на финансиране. Впоследствие подобни данни започнаха да се появяват и в медийни публикации и изяви на хора, свързани с кръга "Капитал" като Николай Стайков и Мария Цънцарова, които размахаха детайлни непубликувани списъци на полети и информация за хората, с които лидерът на ДПС е пътувал. Без изобщо да изяснят откъде са получили този информация, защото подобни справки не се дават на всекиго и дори и журналисти не могат да ги вземат, тъй като засягат лични данни и имат друго предназначение според закона.
Безспорно публичните личности подлежат на по-висока степен на обществен контрол. Това е трайна практика и на Европейския съд по правата на човека. Но този принцип не означава, че всяка информация от личния им живот автоматично се превръща в обществено достояние. Европейската практика изисква да бъде налице реален обществен интерес, който да оправдава подобна намеса, както и връзка между разгласяваните данни и изпълнението на публичните функции на съответното лице. Именно тук възниква ключовият въпрос – ако няма данни за използване на публични средства, злоупотреба със служебно положение или друго нарушение на закона, доколко личните пътувания попадат в обхвата на този обществен интерес?
Проверка или публично внушение?
Самият Делян Пеевски реагира остро, като заяви, че МВР незаконно е разследвало личния му живот и подчерта, че всички полети са били заплатени с негови лични средства и средства на семейството му. „Оттук нататък моят личен живот си е мой. Не е тема на никой друг, при условие че публичен ресурс не е ползван за моите разходи“, заяви той. Това е позицията на едната страна. От своя страна министър Демерджиев заявява, че МВР изпълнява законовите си задължения по постъпили сигнали и че проверките се извършват от компетентните структури на министерството. Именно затова правният въпрос остава открит – дали събраната информация е използвана единствено за нуждите на проверка или нейното публично огласяване вече навлиза в сферата на личния живот по начин, който изисква по-сериозно законово основание.
Още по-големият въпрос
Парадоксът е, че докато обществото научава подробности за личните полети на лидер на опозицията, остават без отговор редица въпроси около самия министър. Продължава да няма яснота около развитието на наказателното производство срещу Иван Демерджиев по делото за новите лични документи. Не са получили публичен отговор и твърденията, съдържащи се в сигналите за евентуални срещи с представители на институции във връзка със собственото му дело. Така неизбежно възниква усещане за различен стандарт – максимална публичност по отношение на личния живот на политически опонент и далеч по-ограничена прозрачност по въпросите, свързани със самия министър.
Правовата държава се измерва с еднакви правила
Истинският въпрос в този спор не е дали Делян Пеевски трябва да бъде проверяван, макар че като лице с имунитет има по - сериозен законов ред за тези проверки. Истинският въпрос е дали правилата се прилагат еднакво към всички и дали институциите могат да използват събраната информация единствено за целите на закона, а не като инструмент в политически дебат. Или да раздават информацията на удобните за тях медии, за създаване на внушения и манипулации. Какъвто именно е и случая с Цънцарова и Стайков, които имат справки (въпреки, че не би трябвало да имат достъп до тях), вероятно предоставени им от Демерджиев, за да създават внушения. Че Пеевски е познавал адвоката си или лицата от ръководството на „Булгартабак“, в което дружество е публично известно, че официално беше акционер, не е никаква новина. И че някога са пътували заедно по едни и същи дестинации също не е. Но целта на предоставените списъци с полети е повече от ясна - да създават внушения за нещо нередно.
Защото когато данни от личния живот започнат да се превръщат в публичен политически аргумент, без предварително да е установено нарушение на закона, неизбежно възниква съмнението дали границата между законната проверка и политическата употреба на информацията не започва да се размива. А именно тези граници отличават правовата държава от държавата, в която институционалната сила започва да изпреварва правните гаранции
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
