Политиката познава двойните стандарти отдавна. Но има моменти, в които те стават толкова очевидни, че вече не могат да бъдат прикрити с гръмки пресконференции, парламентарни изслушвания или телевизионни участия. Именно такъв изглежда случаят с вътрешния министър Иван Демерджиев – човек, който отказва да даде ясни отговори на тежките въпроси около собственото си наказателно производство, но с видимо желание навлиза в детайли от личния живот на лидера на опозиционна партия.
Докато срещу самия Демерджиев има повдигнато обвинение по делото за новите лични документи, а в прокуратурата вече са внесени сигнали за евентуален натиск върху свидетели и влияние върху развитието на собственото му дело, министърът отделя значителен институционален ресурс, за да проследява кога, с кого и за колко пари е летял Делян Пеевски.
Вместо отговори за себе си – въпроси към другите
Последните седмици обществото чу много от Иван Демерджиев за полетите на Пеевски. Чу за маршрути, авиокомпании, пътници, ориентировъчни стойности, чуждестранни партньорски служби и предполагаеми източници на финансиране.
Но не чу почти нищо за въпросите, които засягат самия министър.
Не чу защо делото срещу него продължава да стои без развитие.
Не чу дали са верни твърденията, изложени в сигнала на Калин Стоянов, че е провеждал срещи с представители на институции, свързани с наказателното производство срещу него.
Не чу и категоричен отговор дали е правил подобни срещи, както и дали действително е коментирал назначаването на нова експертиза, за която бил убеден, че ще бъде в негова полза, защото експертите „не били случайни“.
Къде свършва общественият интерес и започва личният живот?
В парламента Демерджиев представи подробни справки за полетите на Делян Пеевски, включително данни за маршрути, предполагаеми разходи, пътници и лица, свързвани с организацията на пътуванията. При това, гарнирани и с откровени лъжи.
Отговорът на лидера на ДПС беше остър.
„Министър Демерджиев незаконно е разследвал личния ми живот за полети, които са платени от мен и моето семейство“, заяви Пеевски.
Според него държавата няма основание да следи личните му пътувания, когато за тях не е използван нито лев публичен ресурс.
„Оттук нататък моят личен живот си е мой. Не е тема на никой друг, при условие че публичен ресурс не е ползван за моите разходи“, каза още той.
Това поставя един принципен въпрос – къде свършва общественият интерес и къде започва правото на личен живот?
Заявеното днес от Пеевски вероятно е вярно, до сега никога и никой не го е опровергавал, когато е говорил. Тогава какво точко е проверявал Демерджиев - полети, заплатени от Пеевски. И, къде в случая е проблемът.
Личният живот като политическо оръжие
Безспорно държавата има право да проверява всеки сигнал за евентуално престъпление.
Но когато министър на вътрешните работи започне публично да говори за лични полети, спътници, семейни пътувания и частни разходи на лидер на опозицията, без да твърди, че са използвани държавни средства, неизбежно възниква въпросът дали не се преминава границата между законната проверка и политическата употреба на институциите.
Още повече когато подобни данни се превръщат в тема на парламентарни дебати и публични внушения, преди компетентните органи да са приключили проверките си. Ясно е, че случилото се днес в Парламента беше много шум за нищо, или не - много шум за пред медиите. За да имат удобните за ПП-ДБ и Демерджиев медии поредната дъвка за Пеевски в употреба поне още няколко дни. И малко съмнителна медийна слава за вътрешния министър. За да задоволи прекомерното му его за публични изяви.
Мълчание за собствените срещи
Контрастът става още по-силен на фона на сигналите срещу самия Демерджиев.
Докато министърът подробно коментира личните пътувания на политическия си опонент, обществото продължава да чака отговор дали е разговарял с представители на институции по собственото си наказателно производство.
Дали е търсил варианти делото срещу него да бъде прекратено.
Дали действително е заявявал, че новата експертиза ще бъде благоприятна, защото експертите „не са случайни“.
Това са въпроси, които засягат не личния му живот, а упражняването на публична власт.
И именно по тях обществото все още не получава достатъчно ясни обяснения.
Когато институциите започнат да избират
Парадоксът е очевиден. Личният живот на опозиционен лидер се превръща в предмет на детайлни публични анализи.
Собствените контакти на министъра по дело, по което той е обвиняем, остават обвити в мълчание.
Така постепенно се създава усещането за двоен аршин – една строгост към политическите противници и съвсем друга към самия себе си.
Най-опасният прецедент
Никой не е над закона. Но важи и още един принцип – законът трябва да бъде еднакъв за всички.
А когато министърът използва парламентарната трибуна, за да разказва подробности от личния живот на лидер на опозицията, докато избягва неудобните въпроси за собственото си наказателно производство, обществото неизбежно започва да се пита дали силата на държавата не се използва избирателно.
Защото най-опасният двоен стандарт не е политическият.
Най-опасният е институционалният.
Той започва тогава, когато властта смята, че има право да влиза в личния живот на своите опоненти, но отказва със същата откритост да отговори на въпросите за собствените си действия.
А какво ще каже утре Демерджиев, когато се установи, че много от изложените днес в Парламента от него твърдения, се окажат неверни...
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
