Усилието на правителството е политиката отново да се върне в институциите, а решенията да се вземат там, където им е мястото. Това заяви пред БНР вицепремиерът Иво Христов, който очерта като основни задачи повече прозрачност, контрол върху обществените поръчки и ограничаване на прекомерните възнаграждения в държавните предприятия.
Според него устойчивата обществена подкрепа за кабинета на Румен Радев е израз на желание за нормализация след години на остри политически противопоставяния.
Това са оздравителни стъпки
Христов беше категоричен, че една от основните цели е решенията отново да се раждат в институциите, а не извън тях. „Беше време, когато се съобщаваше в аванс какво ще реши правителството, преди то да се е събрало на заседание. Сега усилието ни е да върнем политиката в институциите и виждате, че парламентът работи на пълни обороти, министрите се отчитат редовно, скандалните обществени поръчки се изнасят от нашите министри след вътрешните ревизии във ведомствата“, каза той.
Вицепремиерът посочи и следващата стъпка: „Предстои орязване на възнагражденията в бордовете на държавните предприятия - някои от тях са скандални. Това са все оздравителни стъпки.“
А голямата цел според него е още по-сериозна: „Успех би било осветляването на обществените поръчки, от които се финансира олигархията.“
Христов подчерта, че подходът към подобни зависимости трябва да бъде принципен, а не избирателен. „Иначе всяка власт би се провалила, ако дели олигархията на добра и лоша“, предупреди той.
Подкрепата за кабинета е желание за нормализация
Според Иво Христов устойчивата обществена подкрепа за правителството на Румен Радев се обяснява с очакването на хората за повече предвидимост и нормализация.
По повод възможни кадрови промени в кабинета той подчерта, че решението е изцяло в ръцете на министър-председателя. „Евентуални промени в кабинета зависят само от премиера и ако се налага, тогава сигурно той ще ги предприеме, но Румен Радев вече отговори, че сега не предвижда подобни промени“, обясни Христов.
Тежкото наследство в образованието
Една от най-болезнените теми според вицепремиера е представянето на българските ученици в PISA. Христов вижда причините не в един отделен управленски мандат, а в натрупано наследство от десетилетни експерименти в образователната система. „Това е най-печалната констатация, която правим, защото ще нанася поражения години наред“, заяви той.
Правителството вече подготвя промяна в един от принципите, върху които дълго време се основаваше финансирането на училищата. „Правителството има намерение да смени порочния принцип „парите следват ученика“, който водеше до ниско качество на образованието и до икономизация на дейността на училището“, каза Христов.
Комисията по досиетата е изпълнила мисията си
Вицепремиерът коментира и бъдещето на Комисията по досиетата, която според него отдавна е изпълнила историческата си роля.
„Какъв е смисълът тази комисия да съществува като някакъв паметник на прехода, който все пак се надяваме някога да приключи. Дейността й ще бъде поета от Държавна агенция „Архиви“. Просто няма да има комисари и този голям апарат, всичко минава на по-ниско ниво. В момента работим по проекта как това да се случи“, обясни Христов.
Националният интерес е водещ
Решенията за разполагане на американски самолети във военната база „Безмер“, както и позицията България „да не плаща повече на Украйна и да не изнася оръжия“, са продиктувани от националния интерес, подчерта вицепремиерът.
Той даде знак, че именно този критерий трябва да стои над моментните политически разделения при решенията, засягащи сигурността и външната политика на страната.
Има ли нещо по-екстремно от войната?
Иво Христов коментира и победата на „Алтернатива за Германия“ в провинция Саксония-Анхалт. Според него не трябва автоматично да се лепят крайни определения на членовете и симпатизантите на партията само заради политическите й позиции.
„Не трябва да се бърза с дамгосването на членовете на тази партия като екстремисти, защото тя е против войната, а има ли нещо по-екстремно от войната? Според мен няма. Нека да не бързаме с квалификациите. Време е за отрезвяване“, заяви Христов.
Никой не е длъжен да ни харесва
Вицепремиерът засегна и отношението на политиците и журналистите към критиката. Според него публичните личности трябва да приемат несъгласието като естествена част от демократичния живот. „Политиците и журналистите трябва да приемем критиките като нещо нормално, никой не е длъжен да ни харесва“, каза той.
Христов припомни, че е работил в програма „Христо Ботев“ на националното радио, която определи като „най-добрата школа по професионализъм в България“.
По думите му обаче в общественото радио „редом с големите професионалисти, работят и пропагандисти“. Той заяви, че според него това „не е лъжа“, но прие, че окончателната оценка трябва да бъде оставена на аудиторията на БНР.
В думите на Христов се откроява една последователна линия - решенията да се върнат в институциите, зависимостите да бъдат осветявани, държавните средства да се управляват по-прозрачно, а националният интерес да бъде водещ при важните решения. Именно в това той вижда и пътя към нормализиране на политическия живот.
