Автомагистрала „Струма“ ще бъде една от основните теми на днешното заседание на правителството, като министрите предвиждат промяна в пътната карта за окончателното й завършване. Решението идва в момент, когато работата по обхода на Кресна вече напредва, а през 2027 г. се очаква да започне строителството и на последния голям участък между Крупник и Кресна в посока Кулата - София.
Регионалният министър Иван Шишков посочи 2031 г. като реалистичен срок за завършването само на това платно. Така след години на екологични спорове и забавяне проектът отново влиза в решаваща фаза.
През 2027 г. започва последният голям строеж
Плановете предвиждат догодина да започне изграждането на участъка между Крупник и Кресна в посока от Кулата към София. Именно това е едно от липсващите звена, които продължават да прекъсват магистралната връзка между София и границата с Гърция.
Паралелно продължава строителството на обхода на Кресна с дължина близо 4,2 км. Той трябва да изведе транзитното движение извън града и според уверенията на изпълнителя да бъде завършен до края на 2027 г. Работата по него започна през ноември 2025 г.
2031 г. остава далечният хоризонт
Иван Шишков вече предупреди, че дори при нормално развитие на процедурите 2031 г. е реалистичен срок за завършване само на платното в посока Кулата-София. Това показва мащаба на проблема - „Струма“ остава проект, чието окончателно довършване ще отнеме още години.
Регионалният министър отправи и остри критики към начина, по който проектът е управляван през годините. Според него дълго време държавата и екологичните организации са водили „безпочвени разговори“ за трасето на второто платно в посока към Гърция, което е довело до нови забавяния. „Липсата на политическо и експертно решение ни докараха до това положение“, заяви той през август.
Спорът за Кресненското дефиле най-после стигна до компромис
Ключовият пробив беше постигнат при изготвянето на пътната карта за „Струма“, когато държавата и природозащитните организации стигнаха до съгласие за бъдещото трасе. Правителството прие документа през февруари 2025 г. след съвместна работа с Коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ и със съдействието на Секретариата на Бернската конвенция.
Основният принцип е магистралният трафик да бъде изведен извън Кресненското дефиле, а сегашният Е79 през него да остане допълващ и локален път, а не едно от платната на бъдещата магистрала. В пътната карта бяха заложени проектиране, екологични процедури и подготовка на технически проект, като индикативният хоризонт за приключване на строителството беше поставен през 2031 г.
Именно тази пътна карта сега предстои да бъде променена от правителството. Целта е графикът да бъде приведен към реалното развитие на процедурите и строителните дейности по последните участъци.
Президентските избори
След инфраструктурната тема министрите ще разгледат и подготовката на президентските избори на 25 октомври. Предвижда се да бъде приета тарифата, по която партии, коалиции и инициативни комитети ще плащат за предизборни предавания по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Правителството ще одобри и допълнителни средства по бюджета на Централната избирателна комисия. Вече приетата план-сметка за организацията на президентските избори е за общо 116,928 млн. евро, като за бюджета на ЦИК са предвидени 3,065 млн. евро. От тях 650 000 евро са за медийни пакети, които комисията ще плаща на правоимащите участници в кампанията.
Финансите на държавата
Дневният ред включва и доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие на годината. Документът ще даде актуалната картина за приходите, разходите и бюджетното салдо към средата на 2026 г.
Това е един от редовните финансови отчети, чрез които кабинетът следи изпълнението на държавния бюджет и движението на публичните средства.
Нов център свързва българските и гръцките служби
Министрите ще утвърдят и междуправителственото споразумение между България и Гърция за изграждане и функциониране на център за полицейско и митническо сътрудничество. Документът беше подписан през юли в София и предвижда центърът да действа на границата при Кулата - Промахон.
Новата рамка разширява обмена на информация между службите, предвижда дигитализация на взаимодействието, съвместни обучения и по-тясна координация срещу трансграничната престъпност и незаконната миграция. С влизането й в сила ще бъде заменено действащото споразумение между България и Гърция от 2008 г.
