Политика

Гълъб Донев защити нов дълг заради най-тежкия етап от ПВУ

Финансовият министър обясни, че държавата трябва да поеме авансово плащанията, преди средствата от Брюксел да влязат в бюджета

Гълъб Донев защити нов дълг заради най-тежкия етап от ПВУ
Снимка: БТА

Финансовият министър Гълъб Донев поиска в парламента възможност държавата да поеме нов дълг до 3,8 млрд. евро, за да осигури префинансиране на големите плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) през 2026 г. Той защити промяната на първо четене в т.нар. удължителен бюджет с аргумента, че без допълнителен ресурс може да се появят ликвидни рискове за редовните плащания на държавата, включително социалните.

По думите му най-сериозната концентрация на разходи по НПВУ се очаква от юни до август, когато трябва да бъдат финансирани дейности и инвестиции преди постъпването на част от европейските средства. Европейската комисия вече напомня, че всички мерки по Механизма за възстановяване и устойчивост трябва да бъдат изпълнени в кратък срок - до август 2026 г.

Натиск върху бюджета преди плащанията от Брюксел

Донев обясни, че при липса на приет държавен бюджет в началото на фискалната година са нужни изрични правила, които да позволят поемане на дълг не само за рефинансиране на стари задължения, но и за финансиране на текущия дефицит и авансовите плащания по НПВУ. Според него през предишни години при удължени бюджети са действали сходни разпоредби за приходите, разходите и трансферите, но през 2026 г. ситуацията е различна заради заключителния етап на проектите по плана.

Финансовият министър посочи, че анализът на инвестициите и прогнозите за 2026 г. показват силно струпване на плащания в периода на допустимост. За първите осем месеца на годината трябва да бъдат финансирани плащания по НПВУ за около 4,4 млрд. евро, за да се постигне пълно усвояване на безвъзмездните средства. По думите му оставащите плащания, включително европейско и национално финансиране, достигат до 3,8 млрд. евро.

Защо се иска нов дългов лимит

Донев заяви, че четвъртото искане за плащане се очаква да бъде получено до края на юли, а петото - до края на декември 2026 г. Това, според него, налага националният бюджет временно да поеме тежестта на значителните плащания, за да няма прекъсване в изпълнението на дейностите и инвестициите.

Министърът подчерта, че действащият закон не урежда възможност бюджетът да осигури ресурс за такова префинансиране. Лимитът за поемане на държавен дълг през 2026 г. е 1,41 млрд. евро - до размера на годишните погашения. По думите му този лимит вече е достигнат чрез емитираните държавни ценни книжа за периода януари - май.

Рискът за наличните пари на държавата

По данни на Българската народна банка, цитирани от Донев, депозитите, които Министерството на финансите управлява към 31 май, са 4,4 млрд. евро. Разполагаемият ресурс без Сребърния фонд е около 2 млрд. евро за всички плащания, включително пенсии и други разходи по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Финансовият министър предупреди, че в периода юни - август бюджетното салдо за юни отново се очаква да бъде отрицателно. Това допълнително ще намали наличния ресурс за разплащания от БНБ към 30 юни 2026 г. Според кабинета новият дългов таван трябва да предотврати именно такъв натиск върху ликвидността на бюджета.

Големият срок за европарите наближава

България изпрати четвъртото искане за плащане по НПВУ на 3 април 2026 г., съобщи Министерството на финансите. Ройтерс отбелязва, че страната трябва да получи общо 6,2 млрд. евро безвъзмездни средства по плана, като 3,3 млрд. евро вече са изплатени, а оставащият ресурс зависи от запазването на реформения темп до крайния срок през август 2026 г. Натискът е двоен - от една страна, проектите трябва да се ускорят, а от друга, държавата трябва да намери пари за авансово разплащане, преди средствата от Брюксел да постъпят в бюджета.

Залогът вече не е само техническа промяна в удължителния бюджет, а въпрос дали държавата ще успее да премине през най-тежкия етап от НПВУ без блокиране на плащания и без напрежение върху социалните разходи. Искането за нов дългов таван дава на кабинета въздух за действие, но същевременно отваря политически спор за цената на забавеното изпълнение и за риска сметката да бъде прехвърлена върху бъдещи бюджети. Ако проектите не бъдат ускорени навреме, България може да се окаже едновременно под натиск да харчи бързо и да доказва пред Брюксел, че реформите и инвестициите са изпълнени по правилата.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай