ГЕРБ постави на масата възможността десните партии да излязат с общ кандидат на предстоящите президентски избори. Заместник-председателят на партията Даниел Митов заяви, че подобно обединение трябва да бъде обсъдено, въпреки досегашните резерви на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Според него до окончателните номинации има време за промяна на позициите и търсене на по-широко съгласие. ГЕРБ все още не е взел официално решение кого ще подкрепи или издигне.
ГЕРБ отваря вратата за обща номинация
Митов представи обединението като възможност десните избиратели да не бъдат разделени между няколко кандидати. Според него разговорът трябва да започне преди партиите да са се обвързали окончателно със собствени номинации.
„Важно е да се обсъди възможността за обща кандидатура на десницата за президентските избори“, заяви заместник-председателят на ГЕРБ пред Нова телевизия. Той обвърза необходимостта от единна кандидатура със стремежа за политически баланс между основните институции.
ГЕРБ вече е изпращал подобни сигнали към останалите формации от център-дясното пространство. Разговорът обаче остава в начална фаза и засега няма съгласувана процедура, общ профил на кандидата или конкретна президентска двойка.
Митов очаква ПП и ДБ да преосмислят отказа
Заместник-председателят на ГЕРБ допуска, че ПП и ДБ може да променят заявеното нежелание за обща кандидатура с неговата партия. „Те и преди са казвали много неща, но могат да преосмислят позицията си и да се върви към нещо разумно“, каза Митов.
ПП, ДБ и Форумът за демократично действие подписаха още на 1 декември 2025 г. споразумение за издигане на единна кандидатура на демократичната общност. Документът поставя акцент върху върховенството на правото, европейската ориентация и борбата с корупцията, но не включва ГЕРБ като страна в договореното обединение.
Разминаването пролича и в позицията на лидера на ДСБ Радан Кънев. На 12 юли той заяви, че няма мандат от партията си да преговаря за общ кандидат с ГЕРБ, а за единна кандидатура на демократичната опозиция. Това оставя отворен въпроса дали двете политически линии могат да се срещнат преди изборите.
Имената засега остават само хипотези
Митов отказа да приеме споменаването на Андрей Гюров като потвърдена президентска кандидатура. По думите му той не е чувал лично подобно намерение и не може да коментира име, което не е официално обявено.
„Това е само хипотеза. Не мога да коментирам“, заяви представителят на ГЕРБ. Той допълни, че с приближаването на изборите в публичното пространство естествено ще се появяват различни възможни кандидати.
Митов не пожела да очертае и срок, в който ГЕРБ трябва да обяви окончателната си позиция. Според него запазването на политическа гъвкавост е по-важно от прибързаното издигане на кандидат, преди да са изчерпани възможностите за по-широко обединение.
Кандидатурата на Йотова не променя основната теза
Митов коментира мимоходом и обявеното участие на държавния глава Илияна Йотова. Той определи решението й като очаквано и предположи, че тя ще търси подкрепата на БСП. Йотова потвърди кандидатурата си на 24 юли и заяви, че ще бъде издигната от инициативен комитет.
За ГЕРБ тази кандидатура е още един аргумент за навременно решение вдясно, но Митов не обяви нито предпочитано име, нито готова формула за общо явяване.
По-сдържани критики за сигурността
Митов засегна решението за разполагане на американски самолети цистерни в авиобаза „Безмер“. Според него при въпроси, които засягат националната сигурност, правителството трябва да търси по-широк институционален и политически диалог, включително с опозицията.
Той изрази мнение, че е било полезно да се обсъдят рисковете и в рамките на Консултативния съвет за национална сигурност. Критиката му беше насочена основно към начина на комуникация и съгласуване, а не към самото съюзническо партньорство.
Бюджетът - последната спорна тема
Митов постави въпроси и за финансовите приоритети на кабинета. Той отбеляза, че според ГЕРБ изграждането на Националната детска болница не е получило достатъчно ясно отражение в Бюджет 2026, и предупреди за необходимостта от внимателен контрол върху дефицита и държавния дълг.
По думите му замразяването на част от разходите трябва да бъде съчетано с последователна политика за ограничаване на новите харчове. Митов прогнозира и че президентът Илияна Йотова може да върне бюджета за ново обсъждане, но решението остава изцяло в правомощията на държавния глава.
