България пое пред европейските финансови министри ангажимент да възстанови устойчивостта на публичните финанси и да започне процес на фискална консолидация. Това стана ясно от участието на вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев в редовното заседание на Съвета ЕКОФИН в Люксембург.
На фона на доклада на Европейската комисия за стартиране на процедура по свръхдефицит срещу България Донев представи причините за влошената фискална позиция на страната. Според него целта на правителството е да върне България към икономически растеж, финансова дисциплина и дългосрочна устойчивост.
Свръхдефицитът в центъра на разговора
Заседанието на ЕКОФИН обсъди икономическото и финансово въздействие на руската агресия срещу Украйна, възстановяването на Европа, Пролетния пакет на Европейския семестър за 2026 г. и прилагането на новата рамка за икономическо управление. Именно в този контекст беше разгледана и фискалната ситуация на България.
Донев запозна министрите с факторите, които са натежали върху публичните финанси. Сред тях той посочи негативните геополитически събития, както и разходни ангажименти с постоянен характер, приети от няколко последователни парламента без съответстващи компенсиращи приходни мерки.
Така финансовият министър очерта проблема като натрупан във времето, а не като еднократен бюджетен пропуск. Посланието към европейските партньори беше ясно - правителството признава дисбалансите, но възнамерява да ги овладее чрез нов бюджет и по-строга фискална рамка.
Бюджетът до края на юли
Гълъб Донев подчерта, че възстановяването на устойчивостта на публичните финанси е сред основните приоритети на настоящото правителство. По думите му активно се работи по подготовката на Закона за държавния бюджет за 2026 г., като целта е той да бъде приет от Народното събрание до края на юли.
Това превръща бюджета в първия реален изпит за кабинета след предупрежденията от Брюксел. В него трябва да се види дали заявената фискална консолидация ще остане политическа формула, или ще бъде превърната в конкретни числа, ограничения и мерки.
Министерският съвет започва процес, който трябва да върне България в референтните граници на Пакта за стабилност и растеж. За страната това е ключово не само заради отношенията с европейските институции, но и заради доверието на пазарите, инвеститорите и гражданите в способността на държавата да управлява разходите си.
Европейският въглероден механизъм
В рамките на законодателните обсъждания министрите обмениха мнения и по регламента за разширяване на обхвата на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. По темата беше постигнат общ подход за целенасочена ревизия на инструмента.
Механизмът има за цел да предотврати изместването на въглеродни емисии извън ЕС и да осигури равнопоставени условия на конкуренция между европейските и чуждестранните производители. За страни като България темата е важна, защото засяга индустрията, цената на производството и способността на бизнеса да се конкурира при новите зелени правила.
Това е и част от по-големия европейски дебат - как ЕС да защити собствените си производители, без да натоварва прекомерно икономиките, които вече се намират под натиск от високи разходи, геополитическа несигурност и преход към по-ниски емисии.
Финансовите пазари и новият европейски надзор
На заседанието беше обсъден и Пакетът за пазарна интеграция и надзор, който включва мерки за премахване на бариерите и отключване на потенциала на единния пазар на ЕС за финансови услуги. Донев заяви, че трансграничното измерение трябва да бъде основен елемент при определянето на значимите субекти под пряк надзор на европейско равнище.
Според българската позиция пряк надзор на равнище ЕС трябва да бъде насочен към дружества, чиито дейност, рисков профил и потенциално въздействие надхвърлят границите на една държава членка. Такива компании могат да влияят върху вътрешния пазар или върху финансовата стабилност в повече от една юрисдикция.
България настоява бъдещата рамка за пряк надзор от Европейския орган за ценни книжа и пазари да постигне баланс. От една страна, е нужна по-голяма надзорна конвергенция на равнище ЕС. От друга, трябва да се запази секторната експертиза и ролята на националните компетентни органи.
Финансова дисциплина под европейски прожектор
Участието на Донев в ЕКОФИН идва в чувствителен момент за България. Процедурата по свръхдефицит поставя страната под по-внимателно наблюдение, а предстоящият бюджет за 2026 г. ще покаже дали кабинетът може да съчетае икономически растеж с овладяване на разходите.
Залогът е по-голям от един бюджетен закон. Става дума за доверието, че България може да изпълнява европейските фискални правила, да финансира приоритетите си и да поддържа стабилна траектория на публичните финанси в среда на война, несигурност и по-строги европейски изисквания.
Гълъб Донев участва и в заседанията на Еврогрупата в регулярен и приобщаващ формат, проведени ден по-рано. Това допълва европейската рамка на разговорите, в които България вече трябва да защити не само намеренията си, но и конкретните решения, които ще залегнат в бюджета до края на юли.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
