В момент, когато Европа търси нови маршрути за енергийна сигурност, по-надеждна инфраструктура и по-силен отбранителен стабилитет, отношенията между България и Гърция вече излизат далеч извън рамката на добросъседството. Те се превръщат в стратегическа ос между Черно и Егейско море, Централна и Източна Европа, със значение за енергетиката, транспорта, сигурността и европейската интеграция на Западните Балкани.
Именно тази по-широка роля беше в центъра на срещата в София между министър-председателя Румен Радев и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис на 4 юни. Радев заяви, че България и Гърция са „здрава ос на стабилност“ и гарант за европейската перспектива на целия регион, а разговорите показаха, че София и Атина искат да превърнат географското си положение в политическо, енергийно и икономическо предимство.
Свързаността вече е въпрос на влияние
Българският премиер прие Кириакос Мицотакис в София по своя покана. Двамата проведоха разговор на четири очи, след което се състоя среща в разширен формат между делегациите на България и Гърция. Във фокуса бяха двустранното сътрудничество и теми от европейския дневен ред, но реалният залог надхвърляше протоколната рамка - как двете държави могат да укрепят ролята си на регионални двигатели в период на геополитическо напрежение и преоценка на европейските приоритети.
„България и Гърция са здрава ос на стабилност и гарант за европейската перспектива на целия регион“, заяви Румен Радев след разговорите с Мицотакис.
Икономическата основа на това партньорство вече е значителна. Радев посочи, че двустранният стокообмен расте ежегодно и достига 6 млрд. евро, а гръцките инвестиции в България надхвърлят 3,5 млрд. евро. Тези числа очертават не само активни търговски връзки, а и натрупано доверие между бизнесите, което може да бъде използвано за по-мащабни инфраструктурни, енергийни и индустриални проекти.
Основният акцент в срещата беше свързаността - транспортна, енергийна и дигитална. Газовият интерконектор между България и Гърция, Вертикалният газов коридор, връзката между електроенергийните системи и бъдещите зелени енергийни коридори бяха представени като проекти, чието значение надхвърля двустранните отношения. Те променят енергийната карта на Европа, защото дават възможност за диверсификация и сигурност на партньори и съюзници от Централна и Източна Европа.
Тази линия е особено важна след последните години на енергийни кризи, война в Украйна и търсене на алтернативни маршрути за доставки. За България гръцката посока означава достъп до втечнен газ, южни пристанища и връзка с нови енергийни потоци. За Гърция партньорството със София отваря път на север към Балканите, Дунавския регион и европейските пазари отвъд непосредственото Средиземноморие.
Коридори, пристанища и петролопровод
В транспортната част на разговорите Радев открои значението на мултимодалния коридор Sea2Sea, който е замислен като връзка между пристанища, железопътна инфраструктура и пътни направления от Егейско море към Черно море и Дунавския регион. Такъв проект има не само икономическо, но и стратегическо значение, защото съкращава маршрути, създава алтернативи и повишава устойчивостта на регионалната логистика.
„Модернизацията на железопътните ни връзки, повишаването на капацитета на пътните връзки между нашите страни - всичко това е важна инвестиция в развитието и свързаността на нашия регион“, заяви Румен Радев.
Българският премиер посочи още, че се обсъжда възможността за участие на България в управлението на северни гръцки пристанища. Подобна стъпка би дала на страната по-силен достъп до Егейско море и би имала значение за търговията, енергетиката, военната мобилност и управлението на стратегически товари. В регион, в който пристанищата все по-често се разглеждат като част от сигурността, подобна тема има ясно политическо измерение.
Радев изрази очакване да бъде ускорена и съвместната дейност по проекта за проучване на петролопровод от Александруполис до Бургас. Тази линия се вписва в по-широката идея за диверсификация на енергийните маршрути и по-добро използване на инфраструктурния потенциал между двете държави. В същата посока бяха поставени и темите за зелената енергия, преноса на електроенергия и бъдещите енергийни коридори.
Като ново поле за сътрудничество Радев посочи и развитието на изкуствения интелект и създаването на информационни центрове. Това разширява дневния ред отвъд класическата инфраструктура и енергетика. Посланието е, че България и Гърция могат да търсят обща роля и в технологичната трансформация на Европа, особено ако съумеят да свържат индустриалния, научния и образователния си потенциал.
Обща сигурност в критично време
Сигурността беше другият стратегически стълб на срещата. Радев заяви, че България и Гърция споделят обща отговорност за сигурността на региона в критично за Европа време. Той изрази увереност, че двете държави ще продължат да развиват сътрудничеството си в отбраната, отбранителната индустрия, опазването на външните граници на Европейския съюз, борбата с нелегалната миграция, тероризма и нелегалния трафик.
„България и Гърция споделят обща отговорност за сигурността на нашия регион в критично за Европа време“, заяви българският министър-председател.
Особено важно беше благодарността на Радев към Мицотакис за ангажимента на Гърция да усили противовъздушната отбрана на България и да подпомогне гарантирането на сигурността на българското въздушно пространство. Темата беше поставена във връзка със ситуацията в Близкия изток и по-широкото напрежение в региона. Този елемент придава на срещата ясно съюзническо измерение - не просто двустранна подкрепа, а практическа проява на солидарност в рамките на общата сигурност.
Мицотакис също открои значението на сътрудничеството в отбраната. За Гърция това партньорство е част от регионална стабилност по северното направление, а за България - допълнителна опора в момент, когато отбранителните способности, въздушната сигурност и съвместимостта със съюзниците придобиват все по-голямо значение.
В срещата беше засегнато и сътрудничеството в културата, науката и образованието. Макар тези теми да звучат по-меко от енергетиката и отбраната, те са част от дългосрочната връзка между двете общества. В стратегически план културните, научните и образователните контакти създават устойчивост, която не зависи само от текущи правителствени решения.
Западните Балкани и новата европейска сметка
Радев припомни общата отговорност на България и Гърция като двигатели на европейската интеграция на Западните Балкани. Той отбеляза, че страните, които работят за членство в ЕС, трябва да показват реални резултати в добросъседските отношения, спазването на човешките права, реформите и принципа за напредък по собствени заслуги. Това поставя София и Атина в ролята на държави, които не просто подкрепят разширяването, а настояват то да бъде свързано с конкретни стандарти.
Тази позиция е важна, защото европейската перспектива на Западните Балкани остава чувствителна тема за целия регион. България и Гърция имат общ интерес съседните държави да се движат към ЕС, но и да го правят чрез реални реформи и добросъседство. Така стабилността не се разглежда само като липса на кризи, а като процес на политическо, институционално и икономическо приближаване към европейските правила.
В европейския дневен ред двамата премиери поставиха и темата за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС. Радев открои значението на запазването на потенциала на Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика. Той подчерта, че Европа трябва да засили конкурентоспособността си, но новият Фонд за конкурентоспособност на ЕС трябва да работи така, че достатъчно средства да достигат и до по-слабо развитите държави членки.
„Затова вече започваме да говорим за индустриална кохезия“, заяви Радев.
Тази формула е ключова за българската позиция. Тя означава, че дебатът за конкурентоспособност не бива да се превръща в политика само за най-развитите икономики, а трябва да даде ресурс и на държави, които имат нужда да разширят и укрепят индустриалната си база. Радев добави, че е важно България и Гърция да разгърнат потенциала си в индустрията, технологиите, науката и образованието.
Мицотакис поздрави Радев за категоричната му победа на парламентарните избори и изрази задоволство, че в България има правителство и стабилно мнозинство, което може да осъществява реформи в полза на страната и на Европейския съюз. Гръцкият премиер също потвърди необходимостта от запазване на потенциала на Кохезионната политика в следващата Многогодишна финансова рамка.
Така срещата в София очерта партньорство, което вече не се изчерпва с двустранен стокообмен, инвестиции и добри дипломатически отношения. България и Гърция се опитват да оформят обща регионална линия - енергийна, транспортна, отбранителна, индустриална и европейска. В тази рамка оста София-Атина се представя като един от стабилизиращите фактори в Югоизточна Европа и като платформа, чрез която регионът може да участва по-активно в големите решения на ЕС.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
