Министерският съвет ще заседава днес с водещ политически акцент - позицията на България по 21-вия санкционен пакет на Европейския съюз спрямо Русия и Беларус. Точката е под номер 21 в дневния ред на заседанието и идва след няколко публични предупреждения на премиера Румен Радев, че страната ни няма да подкрепи пакета в сегашния му вид.
Спорните имена са руският патриарх Кирил и бизнесменът Вагит Алекперов, свързан с „Лукойл“. Решението на кабинета ще определи с какъв мандат България ще влезе в европейските разговори по новите санкции.
Санкциите стават първа политическа битка
Премиерът Румен Радев през последния месец няколко пъти заяви, че България не подкрепя 21-вия пакет, ако в него останат текстове и имена, които според кабинета засягат националния интерес. Първият спор е около евентуалното включване на руския патриарх Кирил в санкционния списък.
"Времето на кръстоносните походи отмина. Тази война вече излезе извън окопите. Не ме интересува какво прави патриархът, мен ме интересува цялото руско общество, което има тази църква, която е източноправославна като нашата. Ние сме едно семейство. С какво точно този тип санкции допринасят за края на войната?"
Радев заяви в парламента, че е готов да наложи резерви към пакета, ако той засяга българския интерес. „Що се отнася дали имам готовност да наложа резерви към 21-вия пакет - не че имам готовност, аз ще го направя. Просто и ясно. Защото защитавам и отстоявам българския национален интерес", каза премиерът.
Къде влиза „Лукойл“
Втората ключова причина за българските резерви е присъствието в списъка със санкционирани на руския бизнесмен Вагит Алекперов, в качеството му на съсобственик на „Лукойл“. За София този казус вече не е само външнополитически, а е пряко свързан с работата на рафинерията в Бургас и с арбитражния спор.
"Лукойл предяви арбитраж за 3 милиарда към България. Няма да допуснем точно на Вагит Алекперов да бъдат наложени санкции. Това означава ние да се простреляме в крака. Ние просто няма да пуснем санкциите в такъв вид. Ние имаме право на глас и ще го употребим", коментира Радев.
Междувременно правителството постигна споразумение с “Литаско“, собственик на активите на “Лукойл” в България, за доставката на суров петрол за рафинерията в Бургас от компании, регистрирани в Швейцария. Според правителствената информация договореното включва вдигане на запора и възможност „Лукойл Нефтохим Бургас“ да закупува суров петрол без ограничения, но при спазване на санкционните изисквания.
Арбитражът и цената за България
Споразумението с “Литаско“ беше представено като първа стъпка към извънсъдебно уреждане на арбитражния иск срещу България. Радев обясни, че рафинерията е била поставена в трудна ситуация заради ограничени доставки, удължени маршрути на танкерите и нужда от преработка на тежки видове нефт, което е водело до оскъпяване и технически проблеми.
По думите му постигнатото с “Литаско“ трябва да гарантира по-надеждна работа на бургаската рафинерия и по-ефективна логистика. Именно тази връзка между санкционния пакет, „Лукойл“ и арбитража прави днешното решение на кабинета особено чувствително. Българската позиция ще трябва да балансира между общата линия на ЕС срещу Русия и риска от икономически щети за страната.
Какво още ще гледа кабинетът
Извън позицията по санкционния пакет правителството ще разгледа актуализация на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата до 2030 г. Тази точка е под номер 6 в предварителния дневен ред на Министерския съвет.
Планирано е и приемането на Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2025 г. Той е внесен от министъра на отбраната и е включен като точка 16 в дневния ред.
Министрите ще обсъдят и промени в Закона за държавните резерви и военновременните запаси, Закона за чужденците в Република България и Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Тези законодателни промени са сред последните точки в програмата на заседанието.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
