Правителството прави завой към нов модел за икономически растеж, в който водещи трябва да бъдат инвестициите, износът, по-високата производителност и по-добрата бизнес среда. Това е голямата новина от първото заседание на новосъздадения Координационен съвет за насърчаване на инвестициите, открито от премиера Румен Радев в Министерския съвет.
Радев представи съвета като ключова стъпка към по-модерна икономика и към по-ясна координация между държавата, институциите и бизнеса. Основният сигнал е, че кабинетът иска да премести фокуса от растеж чрез потребление и заеми към растеж чрез инвестиции, инфраструктура и конкурентоспособност.
Нов модел за растеж
„Само с обединените усилия на всички институции и на българския бизнес ще направим качествен скок в развитието на модерна икономика и инвестиционна среда, който всички очакваме от години“, заяви Румен Радев при откриването на заседанието.
Премиерът посочи конкретните посоки, по които правителството ще работи - целенасочено привличане на инвестиции, подкрепа за българския бизнес, стимулиране на експорта, повишаване на конкурентоспособността и производителността, както и подобряване на бизнес средата и инвестиционния климат.
Според Радев през последните години икономическият растеж е бил търсен основно чрез стимулиране на потреблението със заеми и раздаване на пари, а не чрез насърчаване на инвестициите и износа. По думите му това е довело до понижаване на конкурентоспособността и производителността на българската икономика, висока инфлация, нарастващ дълг, бюджетен дефицит и влошаване на бизнес средата.
Инвестиционните политики се събират на едно място
Като първа стъпка за промяна министър-председателят посочи приетите промени в Закона за насърчаване на инвестициите. С тях е създадена нова архитектура за консолидация на всички инвестиционни политики чрез централно координационно звено на ниво Министерски съвет.
Това означава, че държавата ще се опита да събере разпилените до момента усилия в една обща рамка. Целта е инвеститорите, бизнесът и институциите да работят по-ясно, по-бързо и с по-малко административни блокажи.
Втората ключова стъпка, изтъкната от Радев, е намаляването на административната тежест. „Неслучайно тук са събрани толкова много министри, народни представители, представители на агенции на българския бизнес, за да тръгнем по този път“, подчерта премиерът.
Администрацията трябва да помага, не да спира
В Министерския съвет вече се събират предложения от всички ресорни министерства и държавни агенции за конкретни мерки, които да доведат до по-ефективна администрация и по-добра институционална среда за развитие на бизнеса.
Радев посочи, че административната реформа също трябва да бъде сред предпоставките за повишаване на конкурентоспособността и производителността на икономиката. Посланието е ясно - ако бизнесът трябва да инвестира повече, държавата трябва да му отнема по-малко време, по-малко ресурс и по-малко енергия в излишни процедури.
Частният капитал влиза в големите проекти
Третият голям акцент в работата на Координационния съвет е подготовката на нова правна и институционална рамка за публично-частните партньорства. Премиерът отбеляза, че подготвяният законопроект ще създаде условия за мащабни инвестиции в транспортната и енергийната инфраструктура, управлението на летища и пристанища, развитието на индустриални зони и разширяване на взаимодействието между българския бизнес и чуждестранните инвеститори.
„Ако искаме да имаме качествена модерна инфраструктура, а оттам и стимулиране на икономиката и общественото развитие за следващото десетилетие, а не след 50 години, трябва да дадем възможност на частния капитал да участва, а бюджетът на държавата да отива за ключовите сфери - здравеопазване, образование, социални дейности, наука, научни изследвания, спорт, култура“, посочи Румен Радев.
Тази реплика очертава най-важния практически завой - големите инфраструктурни проекти да не чакат само държавния бюджет, а да бъдат ускорени чрез участие на частен капитал. Така държавата би могла да освободи повече ресурс за социални и обществени системи, без да се отказва от модернизацията на инфраструктурата.
Полша и Гърция като примери
Като пример за добри европейски практики премиерът посочи Полша, където ефективното публично-частно партньорство има съществен принос за мащабното развитие на инфраструктурата и икономиката.
В срещата участват и представители на ЕБВР, които ще представят успешни проекти по линия на публично-частното партньорство при изграждането на транспортна инфраструктура в Гърция. Така новият съвет започва работата си не само с политическа заявка, а и с поглед към модели, които вече са дали резултат в други европейски държави.
Първото заседание на Координационния съвет показва амбицията на кабинета да превърне инвестициите в централна икономическа политика, а не в отделна тема на няколко ведомства. Голямата цел е България да излезе от модела на растеж чрез временни стимули и да влезе в режим на устойчиво развитие - с по-силен бизнес, повече износ, по-добра инфраструктура и администрация, която не пречи, а отваря пътя.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
