България е най-тежкият пример в Европейския съюз как с години погрешни политики може да бъде разрушен традиционен отрасъл. Това заяви пред БНТ съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев. По думите му броят на овцете у нас е намалял от 10 милиона преди три десетилетия до под 1 милион днес, а страната вече разчита на внос на продукти, които има всички условия да произвежда сама. Основният проблем според него е липсата на национална цел и хаотичното раздаване на европейски средства.
На 7 юли 2026 г. Европейската комисия прие първата по рода си стратегия на ЕС за животновъдството и план за протеините. Документите поставят акцент върху устойчивостта, конкурентоспособността, продоволствената сигурност и намаляването на зависимостта от внос.
„Ние сме пример как се зачерква цял отрасъл“
„Ние сме най-добрият пример в целия Европейски съюз как се руши животновъдството. Показваме как наистина може да зачеркнеш един традиционен отрасъл с липсата на адекватни политики дълги години наред“, заяви Караколев.
Според него сривът вече не засяга само отделни ферми или конкретни производства. Овцевъдството, козевъдството, говедовъдството и свиневъдството са изправени пред сходни проблеми - липса на дългосрочна политика, достъпно финансиране и ясна представа какво иска да произвежда страната.
От 10 милиона овце останахме под 1 милион
Караколев посочи рязкото намаляване на животните като най-ясното доказателство за провала на политиките. „Преди 30 години имахме 10 милиона овце. Преди 20 години те намаляха на 5 милиона, а преди 10 години - на почти 2 милиона. В момента сме под 1 милион“, заяви той.
Резултатът според него е предвидим - България вече внася продукция, която в миналото е произвеждала сама. „Това се получава, когато по никакъв начин не насърчаваш животновъдството. Не става дума само за овцевъдството. Колегите от свиневъдството говорят за същите проблеми“, подчерта Караколев.
Европа осъзна цената на зависимостта
По думите му новата европейска стратегия бележи сериозна промяна във философията на Брюксел. Европейската комисия вече разбирала какво се случва, когато производството на храни започне да замира.
„Има дълбоко осъзнаване какво е животновъдството и какво става, когато то започне да изчезва. Това вече се наблюдава като тенденция в целия Европейски съюз, макар и не в същите размери като в България“, каза той.
Караколев смята, че продоволствената сигурност постепенно измества досегашния подход, при който животновъдството често е било представяно основно като проблем за климата.
„Допреди няколко години се говореше за животновъдството буквално като за вредител на климата. Сега вече се вижда, че много по-важно е да имаш продоволствена сигурност“, подчерта той.
МЕРКОСУР запълва празнината
Според Караколев споразумението с МЕРКОСУР е станало необходимо и защото Европа вече не произвежда достатъчно от част от храните, които потребява.
„Поемаме немалка част от консумацията на месо точно от МЕРКОСУР. Това е необходимост за Европейската комисия, защото имаме всички условия, дадености и традиции да произвеждаме храната си, но вече не можем“, каза той.
Съпредседателят на асоциацията определи зависимостта от внос като трагичен резултат от години недалновидни решения.
„Европейският съюз вече не може да се изхранва сам в някои отношения. Това е абсолютна трагедия, защото има даденостите, традициите и възможностите да го прави“, заяви Караколев.
„Получаваме торба с пари и я раздаваме хаотично“
Експертът отправи тежки критики и към начина, по който България използва европейското финансиране. „Парите се харчат нецелево, защото България няма национална цел. Нямаме национална доктрина за развитието на който и да е сектор в икономиката“, каза той.
По думите му държавата получава средства от Европейската комисия, но ги разпределя без ясни приоритети и измерими резултати. „Получаваме една торба с пари и започваме стихийно и хаотично раздаване. Когато раздаваш безцелно, няма как да очакваш видими положителни резултати“, подчерта Караколев.
Видимият резултат според него е точно обратният - намаляване със 70-80 процента на овцевъдството и козевъдството, срив с около 60 процента при говедовъдството и изчезване на хиляди стопанства.
Петгодишен кредит не създава животновъдство
Караколев съобщи, че с министъра на икономиката Александър Пулев и ръководството на Българската банка за развитие се подготвя нова стратегия за финансиране на фермерите.
„Българските животновъди нямат достъп до финансов ресурс, който да отговаря на техния бизнес. Не можеш да дадеш на животновъд кредит за пет години и да очакваш стопанството му да просперира“, заяви той.
Според него в други европейски държави подобни инвестиции се финансират за периоди от 20 до 30 години, защото възвръщаемостта в сектора е бавна.
„Ние даваме кредити за пет години. Животновъдите инвестират, но как да върнат после тези пари? Трябва изначално да се преработи концепцията за финансиране, ако искаме в България да останат животновъди“, предупреди Караколев.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
