Старият случай с фалшивото масло, открито в началото на 2025 г., вече се превръща в повод за по-твърда държавна линия срещу пробойните на хранителния пазар. Земеделският министър Пламен Абровски заяви, че БАБХ е реагирала по сигнал, влязла е на място и е иззела всичко, което е било на пазара. По думите му оттогава въпросното масло не е стигало до българската трапеза.
Сега министерството подготвя промени в Закона за храните, система за регистрация на всички вносни продукти и по-строг контрол върху фирмите с нарушения.
Фалшивото масло вече е иззето
Темата избухна отново заради случая с продукт, представян като масло, но описан в публичния разговор като масло без мляко и със свинска мас. Абровски постави акцент не върху паниката, а върху действията на институциите след сигнала. "Агенцията по храните е отишла, хванала и е иззела. Абсолютно всичко, което е било на пазара", заяви министърът.
Той подчерта, че случаят е от януари 2025 г. и че оттогава продуктът не е продаван. "Парадоксът е, че маслото е "хванато" от януари миналата година след получен сигнал. Тогава Българската агенция за безопасност на храните е отишла, хванала и иззела цялото количество, което е било на пазара. От тогава досега маслото не е било продавано", каза Абровски по бТВ.
От сигнал към постоянен контрол
Министърът насочи разговора към следващата стъпка - контрол, който не чака нов репортаж или нов сигнал, за да се задейства. По думите му БАБХ реагира силно при конкретна информация, но пазарът има нужда от по-добър механизъм за регулярни проверки и анализ на риска. "С учудване установих, че БАБХ работи много по-добре, когато действа по сигнал, но при регулярни проверки не е така. Въпросът е защо не е имало от януари миналата година досега проверка за рецидив, никой не е отишъл да види", каза Абровски.
Той постави въпроса в боен ред - не като оправдание за стар случай, а като задача за нова система. Ако една фирма вече попада в полезрението на институциите, тя трябва да остане под по-строго наблюдение. Това е логиката на предстоящите законодателни промени.
Пет тона продукти с изтекъл срок
След първоначалния случай институциите влизат отново в двете фирми, свързани с въпросното масло - "Клас фуд" ЕООД и "Алфа СД" ООД. При проверката са установени 5 тона продукти с изтекъл срок на годност.
В подобни случаи продуктите трябва да се унищожават автоматично. Това се случва след намесата на институциите, а министърът постави въпроса защо системата не задейства контролен механизъм веднага при риск от повторение.
На въпрос дали потребителите могат да са спокойни за бъдещото присъствие на тези компании на пазара, Абровски отговори: "Да, във вида, в който са в момента, не би трябвало да могат да отиват на пазара."
Законът трябва да "загради" пазара
Абровски обяви, че министерството подготвя законодателни инициативи, които да дадат на държавата по-силен инструмент за действие. В центъра на промените ще бъде Законът за храните.
"Подготвяме законодателни инициативи, за да може да заградим този разграден двор, какъвто е бил българският пазар. Ще има промени в Закона за храните", заяви министърът.
Целта е контролът да обхване не само първите нарушители, а и търговците по средата на веригата, където също се появяват рискове. Така фокусът се измества от еднократната проверка към постоянно наблюдение на движението на храните.
Всяка храна от внос с досие
Една от най-важните мерки е създаването на система за регистрация на всички хранителни продукти, които влизат в България. Регистрацията ще се прави от първия оператор, който пуска стоката на българския пазар.
Това трябва да даде на държавата информация за произхода на продукта, срока му на годност и движението му в търговската мрежа. "Ще имаме информация за произход, кога изтича срок на годност, за да не се налага вие да ходите и периодично да правите такива репортажи", каза Абровски.
Тази мярка променя философията на контрола. Вместо институциите да гонят проблема след появата му, системата трябва да вижда риска предварително - кой внася, какво внася, кога изтича срокът и къде отива продуктът.
Фирмите с рецидив под лупа
Министърът настоя за законов механизъм, който да следи фирмите с нарушения на база оценка на риска. Така операторите, които веднъж са хванати с проблем, няма да продължат да работят без засилен контрол.
"Защо няма законов механизъм, който да проверява на база оценка. Оказва се, че когато контролът се налага, никой не го харесва", коментира Абровски.
Точно тук е най-важният практически резултат от новата линия на министерството. Казусът с фалшивото масло вече не остава затворен в миналото. Той става аргумент за система, която следи рецидивистите, стяга веригата и намалява възможността проблемни продукти да стигат до хората.
Българското производство и пътят през кооперативите
Покрай темата за контрола Абровски отхвърли и тезата, че българският пазар зависи основно от вносни мляко и млечни продукти. По думите му България внася не повече от 10% мляко и млечни продукти, а твърдението, че голяма част от пазара е вносна, е мит.
Министърът очерта и посоката за развитие на българските производители. Според него страната има "много хубави индустриални ферми на европейско ниво", но и много малки стопанства, които произвеждат ограничени количества мляко. Затова бъдещето е в кооперативите.
Абровски даде положителен пример със Симеон Караколев, председател на овцевъдната и козевъдна асоциация, който работи в тази посока. По думите му подобни действия има и при браншова асоциация "Плодове и зеленчуци".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
