Румен Радев превърна срещата си с Реджеп Тайип Ердоган в Анкара в демонстрация на доверие между България и Турция в момент, когато регионът има нужда от стабилни съседи, сигурни граници и работещи транспортни и енергийни коридори. Двамата разговаряха в президентския комплекс "Бештепе" преди срещата на върха на НАТО, като именно българският премиер откри серията от двустранни разговори на турския президент преди форума.
В центъра на срещата влязоха търговията, транспортът, отбранителната индустрия, енергетиката, миграцията и ролята на България като съсед, съюзник и вход към Европейския съюз. След политическия разговор дойде и конкретният резултат - протокол между "Булгаргаз" и "Боташ", който замразява договора за 15 месеца и отваря път към нови условия.
Среща с тежест преди НАТО
Анкара подреди протокола така, че София да получи видим политически жест. Срещата между Радев и Ердоган постави началото на двустранните ангажименти на турския президент в навечерието на форума на НАТО, а това превърна българското присъствие в знак за близост и стратегическо значение. В разговора участваха ключови министри от двете страни - икономика, енергетика, транспорт и външна политика, което показа, че диалогът не остава само на равнище дипломатически любезности.
Още при пристигането си в Анкара Радев получи отделен знак на внимание - на летището го посрещна министърът на търговията Йомер Болат. По-късно българската делегация проведе разговор и с него. "Решени сме да надградим отношенията между Турция и България, които почиват върху силно добросъседство, взаимно доверие, общи ползи, както и да изведем на още по-преден план отношенията ни във всички области, поставяйки акцент върху търговията, инвестициите, транспорта и енергетиката", заяви Болат.
Двустранните отношения като голямата новина
Ердоган даде висока оценка на развитието на отношенията между Турция и България и подчерта, че сътрудничеството върви напред в много измерения. Турският президент открои търговията, транспорта, отбранителната индустрия и енергетиката като направления, в които двете страни ще търсят надграждане. Това поставя срещата в по-широка рамка - не като разговор по един спорен договор, а като опит да се подреди цялата архитектура на съседството.
В отношенията между София и Анкара има здрава институционална основа. Основният двустранен документ е Договорът за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност от 6 май 1992 г., а България и Турция са съюзници в НАТО и партньори в регион, в който сигурността, миграцията и търговските маршрути се преплитат все по-силно. Българското външно министерство определя Турция като непосредствен съсед, съюзник в НАТО и важен партньор в редица области.
Свързаността стана ключовата дума
Радев и Ердоган откроиха свързаността като водещ приоритет. Това включва транспортни коридори, енергийни трасета, търговски потоци и сигурни вериги на доставки в условия на кризи. За България този разговор има пряка стойност, защото страната стои на входа между Европейския съюз и Турция, а всяко ускоряване на връзките през границата носи икономически и стратегически ефект.
Икономическият фон вече дава основание за по-смел тон. През 2025 г. двустранният стокообмен между България и Турция достига почти 9 млрд. евро, което е ръст от над 18% спрямо предходната година. Турция е сред водещите пазари за българския износ, а в България работят турски компании в индустрията, инфраструктурата, строителството, автомобилостроенето, текстила и хранително-вкусовата промишленост.
Ердоган оцени България за турската общност
Един от най-важните политически моменти в срещата дойде през темата за турската общност в България. Ердоган посочи, че тя укрепва връзката между двете страни, и изрази задоволство от внимателния подход на България. Това е силен знак към София, защото чувствителна тема от двустранния дневен ред влезе не като спор, а като мост.
Турският президент отправи и покана към Радев за срещата на върха за климата COP31 в Анталия през ноември. Така разговорът надхвърли рамката на НАТО и показа намерение контактът да продължи и на други международни сцени. За България това носи допълнителна дипломатическа видимост в момент, когато Анкара търси по-активна роля между Европа, Черно море, Близкия изток и енергийните маршрути.
Граница, сигурност и Шенген
Радев изрази признателност към Ердоган за засиления граничен контрол от турска страна по общата граница. Темата е ключова за България, защото контролът на миграционния натиск има пряка връзка с доверието към страната като външна граница на Европейския съюз и като част от Шенгенското пространство. В този смисъл двустранното сътрудничество с Турция не е само регионална политика, а част от българската европейска сигурност.
Срещата стъпи и върху вече очертан курс. Само преди седмици Радев определи Турция като ключов партньор за България в сигурността, миграцията, енергетиката и транспортната свързаност, като постави сред новите полета за взаимодействие високите технологии и изкуствения интелект. В същия разговор в София акцент получи и съвместната група на България, Турция и Румъния за противоминно противодействие в Черно море.
Решението за "Боташ"
На този фон развитието около договора между "Булгаргаз" и "Боташ" дойде като продължение на по-голямата политическа рамка, а не като единствен център на срещата. След разговора в Анкара двете компании подписаха протокол за 15-месечно замразяване на договора. В този период българската страна ще плаща само за използвания капацитет при подобрени условия, а двете страни ще работят по предоговаряне според актуалната пазарна среда.
Турският енергиен министър Алпарслан Байрактар потвърди, че сътрудничеството между "Боташ" и "Булгаргаз" ще продължи през процес на преговори за актуализиране на условията. "С този протокол се споразумяхме да продължим процеса на преговори за актуализирането на условията по съществуващия договор между двете компании, като същевременно потвърждаваме общата ни воля за по-ефективно развитие на капацитета за пренос на природен газ, както и за по-ефективното му използване", написа Байрактар в социалните мрежи.
Фидан даде рамката още преди Анкара
Посоката към решение по "Боташ" не се появи внезапно. При визитата си в София на 11 юни турският външен министър Хакан Фидан постави договора в по-широкия контекст на отношенията между двете страни. "Ние обаче сме на мнение, че отношенията между България и Турция имат потенциал за много по-мащабни и стратегически проекти. В този контекст вярваме, че и този въпрос ще бъде решен по-лесно", каза той тогава.
Точно това пролича и в Анкара - спорният енергиен казус не блокира диалога, а влезе в пакет с търговия, транспорт, сигурност и регионална стабилност. Това е важната промяна. България не изолира проблема, а го постави в среда, в която и двете страни имат интерес да запазят доверие, да увеличат капацитети и да не губят стратегически хоризонт.
Постижението на Радев в Анкара не е само в протокола за "Боташ", макар той да носи най-видимия практически резултат. По-големият ефект е, че България получи силен политически жест, публична оценка от Ердоган и потвърждение, че София остава необходим партньор на Турция в търговията, сигурността, транспорта и енергетиката. Радев успя да постави трудния газов въпрос след голямата рамка на доверие, а не преди нея. Именно затова срещата в Анкара изглежда като дипломатическа печалба - първо за двустранните отношения, а след това и за конкретния български интерес по "Боташ".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
