Войната в Близкия изток роди нова криза. Тя удари в основата световното земеделие. Според последните данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) и Световната търговска организация (СТО), търговията с торове е спаднала с над 30% през последните месеци. Това е удар, който се усеща не само в пристанищата, но и в нивите.
Блокираните артерии на растежа
Конфликтът засегна най-важната търговска артерия за урея и фосфати – Ормузкия проток, през който преминава близо една трета от световните доставки.
Индия, която получава две трети от суровините си оттам, както и Бангладеш, Кения и Танзания, вече усещат дефицита. Австралия, Бразилия, Мароко и САЩ също са сред засегнатите страни.
Уреята и фосфатите са жизненоважни за растежа и кореновата система на културите. Без тях добивите намаляват, а реколтата става несигурна. „Смущенията, произтичащи от кризата, пораждат опасения, че добивите от култури могат да пострадат, което би имало негативни последици за цените на храните и световната продоволствена сигурност“, предупреждава СТО.
Двойният удар - война и застраховки
Освен прекъснатите доставки, индустрията е изправена и пред скок в цените на застраховките за товарните кораби. Рискът от нападения и блокади оскъпява превоза, а това се пренася директно върху крайната цена на торовете.
В началото на конфликта цената на уреята се удвои – от 400 до над 850 долара за тон, преди да се охлади до около 450 долара през юни. Диамониевият фосфат (DAP) също поскъпна – от 580 до 770 долара за тон. Макар че не достигна историческия рекорд от 2022 г., когато уреята премина 900 долара, тенденцията остава тревожна.
Временна стабилизация - крехък мир
След обявените опити за прекратяване на огъня между Вашингтон и Техеран и ангажимента за възстановяване на свободното корабоплаване през Ормузкия проток, пазарите временно се успокоиха. Но анализаторите предупреждават – ако примирието се разпадне, цените отново ще скочат, а кризата ще се задълбочи.
Европейският отговор
Европейската комисия вече обяви нов план за осигуряване на доставките на торове, който цели да намали зависимостта на Стария континент от внос. Инициативата е част от стратегията за продоволствена сигурност и подкрепа на земеделските производители.
За България проблемът е особено осезаем – по данни на Националната асоциация на зърнопроизводителите, разходите за торове формират между 15% и 30% от общите производствени разходи. Скъпите суровини поставят под натиск малките стопанства, които вече се борят с високите цени на горивата и сушата.
Торовете - новата геополитика на храната
Днес торовете са не просто земеделски продукт, а стратегически ресурс. Те определят не само добива, но и стабилността на цели региони. Войната в Близкия изток показа колко крехка е веригата, която свързва морските маршрути с хляба на масата.
Ако конфликтът продължи, светът може да се изправи пред нова продоволствена криза – не заради липса на земя, а заради липса на хранителни вещества в нея.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
