Тази неделя православната църква почита паметта на светите мъченици Маркиан и Мартирий, които предпочели смъртта пред отказа от християнската си вяра. Денят е свързан с народни поверия за семейния мир, милосърдието и знаците, по които предците ни предсказвали наближаващата зима. Празникът е непосредствено преди Димитровден, който се отбелязва в понеделник. В някои краища на България преди него се почитат и починалите близки на Димитровска задушница, която тази година е в събота, 24 октомври.
Двамата мъченици отказали богатство и високи постове
Светите Маркиан и Мартирий живели през IV век в Константинопол по времето на император Констанций, когато привържениците на арианството преследвали защитниците на православната вяра.
Маркиан бил четец, а Мартирий - иподякон. Двамата служели като секретари на патриарх Павел Изповедник, който се противопоставял на арианското учение, отричащо пълната божествена природа на Исус Христос.
След отстраняването и смъртта на патриарха двамата продължили да защитават неговите убеждения. Опитали се да ги привлекат на страната на арианите с обещания за богатство и високи църковни длъжности.
Маркиан и Мартирий отказали. Последвали заплахи и преследване, но те останали непоколебими. Около 355 г. били осъдени на смърт и обезглавени.
Според църковното предание по-късно свети Йоан Златоуст издигнал храм в тяхна памет. Православната църква ги почита като пример за непоколебима вяра.
Какво не бива да се прави
В народните представи денят напомня за необходимостта от мир и разбирателство. Смятало се за лош знак хората да се карат, да отправят обиди или да таят злоба към близките си.
Особено значение се отдавало на милосърдието. Според старите поверия човек не бива да отказва помощ на нуждаещ се, защото проявеното скъперничество един ден ще се върне срещу него.
Съществувало и суеверие, че след залез слънце не е добре да се предприемат далечни пътувания и самотни разходки, тъй като есенният мрак се свързвал със зли сили. Това обаче е народно вярване, а не църковна забрана.
Църквата не налага ограничения за излизане от дома или извършване на обичайните задължения. Тя насърчава вярващите да посветят време на молитва, добри дела и помирение.
Какво предсказват вятърът и сланата
В старите народни поверия последните дни преди Димитровден били време за предсказания каква зима предстои.
Ако задуха студен северен вятър, това се приемало като предупреждение за сурова зима. Появата на слана рано сутрин пък подсказвала, че студът ще настъпи по-рано от очакваното.
В някои народни описания денят се свързва и с подготовката на домакинството за студените месеци - събиране на дърва за огрев, подреждане на зимните запаси и довършване на есенската работа.
Тези знаци са част от традиционната народна метеорология, а не научна прогноза. Църковното послание на празника остава свързано преди всичко с вярата, милосърдието и готовността човек да отстоява убежденията си.
