Две големи годишнини почитаме през 2026 г. - 1150 години от рождението и 1080 години от успението на светеца. Народът го нарича Отче, а преданията разказват за чудеса, изцеления и закрила
На 19 октомври България се обръща към един от най-светлите образи в своята духовна история - свети Иван Рилски Чудотворец. Векове след смъртта му името на скромния монах от планинското село Скрино продължава да събира поклонници, да вдъхва надежда и да напомня за силата на вярата, смирението и милосърдието.
Тази година празникът е особено тържествен. През 2026 г. се отбелязват 1150 години от рождението и 1080 години от успението на светеца, почитан като небесен покровител и закрилник на българския народ. Кулминацията на честванията е в Рилската света обител - духовното сърце на България, свързано неразривно с неговото име.
Момчето от Скрино, което избра пътя на духа
Според житийната традиция свети Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, в Осоговската планина, близо до днешна Дупница. Живее във време, когато християнството вече е утвърдено в България, а държавата при княз Борис I, цар Симеон Велики и неговия наследник Петър I укрепва своето място в християнския свят.
Още от младостта си Иван търси не богатството и земната слава, а духовното съвършенство. След смъртта на родителите си раздава наследството си на бедни и нуждаещи се и се отдава на монашески живот. Напуска познатия свят, за да потърси уединение, молитва и близост с Бога.
Пътят му го отвежда високо в Рила планина. Там, сред суровата природа, в пещери и усамотени места, той прекарва години в пост, молитва и духовен подвиг. Животът му е далеч от представата за власт и разкош. Неговото богатство са вярата, тишината и готовността да помага на страдащите.
Славата на отшелника постепенно се разнася из околните селища. При него започват да идват хора, търсещи съвет, утеха и изцеление. Така около духовника се събират последователи, а уединението му постепенно дава начало на общност, от която израства Рилският манастир.
Светецът, който остави завет на българите
Свети Иван Рилски не е само отшелник, отдалечен от светските дела. Той оставя духовно наследство, което надхвърля стените на манастира. Най-известният му текст е неговият „Завет“ към монасите - наставление за смирение, чистота на намеренията, трудолюбие, послушание и отказ от користта.
В него прозира убеждението, че човек не се измерва с притежанията си, а с доброто, което върши, и с верността към духовните си принципи. Светецът предупреждава последователите си да не се поддават на алчност и гордост и да не превръщат вярата в средство за лична изгода.
Тези послания обясняват защо почитта към него остава жива през вековете. Българите виждат в него не просто чудотворец, а образец на нравствена сила - човек, който не търси власт над другите, а се опитва да победи собствените си слабости.
Светецът умира на 18 август 946 г. Според преданието последните му години преминават в молитва и уединение. Паметта за него обаче не остава затворена в планината. Тя тръгва по пътищата на средновековна България заедно с неговите мощи.
Пътят на мощите и празникът на 19 октомври
Двете дати, на които Българската православна църква почита свети Иван Рилски - 18 август и 19 октомври, са свързани с различни моменти от неговата памет. На 18 август се отбелязва успението му, а на 19 октомври се възпоменава пренасянето на мощите му в Средец, днешна София.
Според църковното предание след смъртта на светеца неговите ученици пренасят мощите му в града, където те се превръщат в обект на поклонение. По-късно светинята поема към Търново, а след още перипетии се завръща в Рилската обител. През 1469 г. монасите пренасят мощите от Търново обратно в Рилския манастир — събитие, което остава сред най-значимите моменти в историята на светата обител.
През вековете поклонници търсят пред мощите му утеха и надежда за изцеление. За мнозина те са знак за непрекъснатата връзка между поколенията българи и духовното наследство на светеца.
Народът нарича 19 октомври още Деня на Отеца. Името изразява особено близкото отношение към светеца: той е възприеман не само като небесен покровител, но и като духовен баща, към когото човек може да се обърне в труден час.
Чудесата, които народната памет пази
В народните предания свети Иван Рилски е едновременно строг отшелник и милостив закрилник. Разказите за него се предават от поколение на поколение, преплитайки житийни свидетелства с местни легенди.
Едно от най-разпространените представя светеца като човек, който живее в пълно съгласие с природата. В разказите за неговия живот дивите животни не са само изпитание за отшелника, а част от света, в който той търси Божието присъствие. В други предания хора, изпаднали в беда, намират помощ след молитва към него, а болни получават надежда за оздравяване.
Особено силна е легендата за нетленните мощи. Когато учениците му ги откриват, според житието те са запазени и благоуханни. За вярващите това е знак за святост, а за историческата памет - началото на дългия път, по който почитта към Иван Рилски се разпространява из българските земи.
Векове наред хората отиват в Рилския манастир не само за да се поклонят на светинята, но и за да потърсят утеха в моменти на болест, семейна тревога или житейско изпитание. И днес мнозина запалват свещ и отправят молитва с надеждата да намерят сили за трудностите си.
Какво не се прави на Деня на отеца
В народната традиция празничните дни са време за почит, молитва и въздържане от тежък труд. И на 19 октомври в някои краища се спазва обичаят да не се върши тежка домашна или полска работа, когато тя може да бъде отложена. Подобни вярвания са свързани с уважението към светеца и с представата, че денят трябва да бъде посветен на духовното.
В отделни местни традиции се избягват шиенето, тъкането и други продължителни ръчни занимания. Срещат се и общи празнични наставления човек да не се кара, да не обижда близките си и да не отказва помощ на нуждаещ се.
Кой празнува имен ден на 19 октомври
На Отчовден празнуват хората, носещи имена, свързани със светеца. Имен ден имат Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Ивайла, Йоан, Йоана и сродни имена, като конкретните списъци могат да се различават според календара.
За именниците празникът е повод да съберат близки и приятели, да приемат поздравления и да си пожелаят здраве, благополучие и закрила. По традиция на имен ден вратите са отворени за гости, а доброто настроение и споделената трапеза са част от празничния обичай.
Но в този ден личният празник се преплита с общата памет. Ивановците и Йоановците честват името си в деня на светец, когото българите почитат като духовен пазител на цялата страна.
Патриарх Даниил и Вселенският патриарх ще служат заедно в Рилския манастир
Тази година честването има и международно църковно измерение. Вселенският патриарх Вартоломей пристигна в България по покана на Светия синод на Българската православна църква за тържествата по повод двете годишнини на свети Иван Рилски. Визитата му включва съвместни богослужения с Българския патриарх Даниил и участие в културни събития.
На 18 октомври двамата предстоятели взеха молитвено участие в тържествена архиерейска света литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София. На 19 октомври, понеделник, честванията се пренасят в Рилската света обител.
От 9:00 часа на 19 октомври в Рилския манастир ще бъде отслужена празнична съборна патриаршеска света литургия, в която ще участват Вселенският патриарх Вартоломей и Българският патриарх Даниил. Богослужението е кулминацията на тържествата, посветени на 1150 години от рождението и 1080 години от успението на светеца.
Посещението се случва на фона на обществено обсъждане и критични реакции от част от духовници и миряни към поканата към Вселенския патриарх. Въпреки споровете, официалната програма е насочена към съвместната молитва и отбелязването на личността на свети Иван Рилски като духовен закрилник на българския народ.
Светецът, който продължава да събира България
Повече от хилядолетие след живота му свети Иван Рилски остава една от най-разпознаваемите фигури в българската духовна история. Неговата сила не е в царска корона или военно могъщество, а в избора да живее скромно, да помага на хората и да остави завет, който не губи смисъл с времето.
Днес, когато отбелязваме две големи годишнини от живота му, Рилският манастир отново се превръща в място на обща молитва и национална памет. А посланието на светеца остава просто и трудно едновременно: истинската сила не е в притежанието и властта, а в смирението, добротата и верността към онова, което прави човека по-добър.
