Новият Национален рамков договор между (НРД) Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС) вече е факт и ще действа до 2028 г. Документът въвежда нови възможности в извънболничната помощ, включително по-свободно лечение и проследяване на пациенти с хронично бъбречно заболяване. В същото време лекарското съсловие остава критично към финансовата част на договора и настоява, че предвиденото увеличение на средствата не компенсира натрупаните разходи през последните години.
Нова възможност за пациентите с бъбречни заболявания
Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов определи включването на хроничното бъбречно заболяване като нова диспансерна диагноза за една от съществените промени в договора.
По думите му общопрактикуващите лекари ще получат значително повече свобода при назначаването на терапия и проследяването на тези пациенти. Целта е заболяването да бъде овладявано по-рано и да се намали броят на хората, които в крайна сметка стигат до хемодиализа.
Промяна има и при профилактиката. Консултациите, свързани с профилактична и диспансерна дейност, вече няма да влизат в регулативния стандарт на лекарите. Това трябва да даде по-голяма възможност пациентите да бъдат насочвани към специалисти, без личните лекари да бъдат ограничавани от досегашните лимити.
Електронната рецепта не отменя прегледа
Брънзалов отправи и важно уточнение около електронните рецепти. Според него самият факт, че документът е електронен, не означава, че лечението може да се назначава дистанционно само след телефонно обаждане.
„Електронният документ не означава дистанционен, обаждане по телефона и поръчка към личния лекар“, заяви председателят на БЛС пред НоваНюз.
Изключение е предвидено за пациенти с трайни увреждания, които трудно могат да посетят кабинета. При тях близък човек ще може с подпис да потвърди предписването на вече назначена терапия. Това обаче ще се отнася само до лекарствата, а не до назначаването на изследвания.
Лекарите недоволни от увеличението на средствата
Докато медицинската част на договора носи редица нови възможности, финансовите параметри остават най-спорната тема.
„Увеличението с 10%, което широко се прокламира, за нас е абсолютно недостатъчно“, заяви Брънзалов. Българският лекарски съюз е настоявал за ръст от 25%, тъй като цените на редица медицински дейности не са актуализирани от две години.
По думите му здравеопазването не може едновременно да бъде висококачествено и евтино. Брънзалов даде за пример други европейски държави, сред които Гърция и Австрия, където средствата, отделяни за системата, са значително по-големи.
БЛС отрече твърденията за задължителни 20% за хонорари
Председателят на лекарския съюз категорично отхвърли и появилите се твърдения, че новият договор задължава болниците да отделят 20% от приходите по клинични пътеки за лекарски възнаграждения. „Това са свободни съчинения, които никъде не са залегнали в рамковия договор“, заяви Брънзалов.
Той посочи, че подобно универсално правило не би отчело огромните различия между лечебните заведения. По думите му има болници, които и сега насочват над 80% от приходите си за заплати, поради което фиксиран процент за всички би бил трудно приложим.
Новият рамков договор така влиза в сила с две ясно различими лица - повече възможности за профилактика, диспансеризация и лечение от една страна, и продължаващ спор за парите от друга. За пациентите най-важният практически ефект ще бъде дали новите правила действително ще улеснят достъпа до медицинска помощ, а за лекарите остава въпросът дали финансовият ресурс ще бъде достатъчен, за да изпълняват новите дейности качествено.
