Производителите на плодове и зеленчуци настояват подготвяната методика за определяне на „справедлива стойност“ на основни храни да бъде допълнена с един според тях решаващ елемент - реалната себестойност на земеделската продукция. Председателят на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков заяви пред БНР, че без тази отправна точка формулата рискува да показва справедлива цена за пазара и потребителя, но не непременно и за човека, който произвежда храната. Браншът предлага върху доказаната себестойност да бъде гарантирана минимална доходност от 10%.
Методиката още може да бъде доработена
Проектът беше публикуван за обществено обсъждане през август от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. От ведомството подчертаха, че целта му е по-голяма прозрачност и предвидимост при цените на основните храни, а не административно определяне на цените или ограничаване на свободната конкуренция.
Именно в рамките на тази консултация производителите предлагат промяна в начина, по който се изгражда показателят. „В методиката за определяне на справедлива стойност не е включена производствената цена. Структурираме едно уравнение без най-важното неизвестно“, заяви Цеков.
Според него логиката трябва да започва от реалния разход за производството на килограм домати, ябълки или друг земеделски продукт и едва след това да се проследява как към тази стойност се добавят разходите и надценките по веригата.
Искането е себестойност плюс 10%
От бранша не настояват за фиксирани изкупни цени, а за минимална основа, под която според тях земеделското производство става икономически невъзможно.
„Ние сме абсолютно скромни в нашите искания и затова включваме минимална надценка от 10%“, обясни Цеков. Тази стойност според предложението трябва да се изчислява върху себестойността, която се променя според разходите за труд, горива, препарати, торове, електроенергия, вода и останалите производствени фактори.
Браншовата камара вече е внесла официално становище по проекта. В него тя предлага справедливата цена на плодовете и зеленчуците да започва именно от производствената себестойност, а не от цената на едро, и да включва поне 10% доходност за производителя.
Спорът е не дали да има методика, а откъде да започва
Това е и същината на разногласието. Държавата търси референтна стойност, която да даде на потребителите ориентир как се движат цените и да направи веригата по-прозрачна. Земеделците от своя страна настояват в тази прозрачност да се вижда и първата цена - тази, на която продуктът излиза от стопанството.
Правителството вече обяви като своя цел по-доброто проследяване на цялата агрохранителна верига - кой на кого продава, на каква цена и как се формира стойността до крайния потребител. Земеделският министър Пламен Абровски заяви още през май, че контролът трябва да бъде засилен именно в тази посока.
Така спорът не изглежда непреодолим - и управляващите, и производителите поставят акцент върху прозрачността, но браншът настоява стартовата точка на сметката да бъде прецизирана.
Не можем да продаваме под себестойност
Цеков е категоричен, че за стопаните границата е проста - трайна продажба под производствените разходи означава постепенно изчезване на местното производство. „Ние не можем да продаваме на себестойност или под себестойност“, заяви той и предупреди, че това води до фалити и отказване на стопани от сектора.
Подобна позиция браншът защитава и от няколко седмици. В края на август Цеков отново постави въпроса как може да съществува „справедлива цена“, ако началното звено във веригата продава на загуба.
От Камарата искат още механизмът да не бъде ограничен само до няколко продукта. Публикуваното им становище възразява срещу фокус единствено върху домати, краставици, картофи и ябълки и настоява принципът да обхване по-широко агрохранителната верига.
Кооперативите остават другият голям въпрос
Цеков постави отново и темата за обединяването на производителите. Според него българските стопани са прекалено раздробени и това намалява способността им да договарят по-добри условия с големите купувачи и търговски вериги.
Тук правителството и браншът отново имат сходна посока, макар да спорят за сроковете. Земеделският министър Пламен Абровски обяви през август, че амбицията на кабинета е до края на годината да има работещ Закон за кооперативите, който да даде по-добра основа за сдружаване на стопаните.
Цеков е по-предпазлив и се съмнява, че законът ще бъде готов толкова бързо или че първият му вариант ще отговори напълно на нуждите на сектора.
Големият въпрос сега е каква част от предложенията на производителите ще бъде включена във финалната методика. Самата идея за „справедлива стойност“ среща принципна подкрепа като инструмент за повече прозрачност, но земеделците искат формулата да започва не от щанда и не от борсата, а от най-първата сметка - колко реално струва да бъде произведена храната.
