Инициативата за намаляване на цените на основни хранителни продукти може да даде краткосрочен резултат, но няма да реши трайно проблема с инфлацията и скъпите храни. Това заяви изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов пред БНТ.
Според него подобни кампании са познати в Европа, включително в Гърция и Франция, но цените са следствие от по-дълбоки проблеми в структурата на икономиката и търговията. Николов предупреди, че ако не се решат въпросите с посредниците, конкуренцията, нелоялния внос и пазарните изкривявания, ефектът от „Кошница с грижа“ ще остане ограничен.
Цените са следствие, не причина
„Самата инициатива не може да произведе значими и трайни резултати, защото цените винаги са следствие, а не причина“, заяви Николов. По думите му те се формират от структурата на икономиката, от начина, по който работи търговията, и от това колко реална конкуренция има по веригата от производителя до крайния клиент.
Той посочи като проблем посредниците, липсата на конкуренция, нелоялния внос, различните схеми с фактури, ДДС и други практики. Според него именно тези механизми трябва да бъдат атакувани, ако държавата търси устойчив резултат, а не само временна промоционална картина в магазините.
Празните сергии показват големия проблем
Николов настоя, че държавата трябва да се насочи към реалното функциониране на пазара, а не само към кампании за намаления. „Не се ли подреди цялата структура на търговията, тя не може да произвежда конкурентни цени“, каза той.
Като пример той посочи пазарите в София, където според него има много празни сергии. Това означава, че производителите не стигат директно до потребителите, а често минават през посредници. В крайна сметка купувачите плащат скъпо, а производителите получават малко за труда си.
„Очевидно има нещо, което ги гони от пазара - дали са високи наеми, административни тежести или друго“, коментира Николов. Според него само с „маркетингови мерки“ не може да се очаква голяма промяна.
Евтиното сирене буди съмнения
Експертът постави и въпроса за качеството на част от продуктите, които влизат в ценовите кампании. Той даде пример със сирене за около 5 лева и заяви, че подобна цена поражда съмнения.
„Ние съвсем скоро ще вземем проби именно от продуктите, които ще влязат в тази кошница, защото имаме сериозни съмнения, че на такава цена може да се продава само бързозреещо сирене с много високо водно съдържание“, каза Николов.
Така според него дебатът не трябва да бъде само дали даден продукт е по-евтин, а и какво получава потребителят срещу тази цена. Ако намалението идва за сметка на качеството, ефектът за хората може да се окаже подвеждащ.
Малките магазини може да платят цената
Николов предупреди и за възможно изкривяване на конкуренцията между големите вериги и малките търговци. Според него, когато големите играчи започнат да продават на много ниски цени, включително под себестойност, това създава заплаха за по-малките магазини.
„Те също са принудени да намаляват цените, но не е ясно дали могат да издържат на подобен натиск“, посочи той. По думите му най-лошият дългосрочен резултат би бил намаляване на броя на малките търговски обекти.
Ако това се случи, пазарът може да стане още по-концентриран. Тогава в крайна сметка ще останат основно големите играчи, а потребителят ще има по-малко избор, независимо от временните отстъпки.
Потребителите не били консултирани
Изпълнителният директор на „Активни потребители“ постави въпроса дали инициативата реално е насочена към хората. Той отбеляза, че организацията му не е била консултирана в нито един момент от началото на процеса.
„За мен това показва, че потребителите се използват по-скоро като оправдание“, заяви Николов. Според него истинската цел изглежда е подпомагането на български производители и определени сектори от хранителната индустрия, които са недоволни от пазарната ситуация.
Той подчерта, че няма нищо лошо в такава цел, но според него е по-добре тя да бъде назована открито. Така обществото ще знае дали мярката е преди всичко потребителска, производствена или политическа.
Инфлацията не се лекува с еднократни акции
Николов беше категоричен, че поскъпването на храните е резултат от много фактори и не може да бъде овладяно с единични мерки. „Не мисля, че толкова сложни пазарни явления като инфлацията могат да се решават с еднократни актове“, заяви той.
По думите му е нужна системна политика и дългосрочна визия. Сред факторите той посочи международната обстановка, цените на горивата, конкуренцията и състоянието на производството. Всички те трябва да се разглеждат заедно, а не отделно.
Като пример Николов даде доматите в Испания и постави въпроса дали цените у нас биха били толкова високи, ако България произвеждаше сравними количества. Според него причините за намаляващото производство са много - липса на напояване, слабо коопериране, недостатъчни земеделски политики и трудности пред самите производители.
Големият въпрос остава структурата на пазара
Според Богомил Николов основният проблем зад високите цени в България остава структурата на пазара. Ако производителите нямат достъп до потребителите, ако малките търговци са изтласкани, а конкуренцията е слаба, всяка ценова кампания ще има ограничен живот.
Затова инициативата „Кошница с грижа“ може да даде видим ефект по рафтовете, но не и да замени дълбоките промени. Големият тест за държавата няма да бъде само дали няколко продукта ще поевтинеят временно, а дали ще се създадат условия за по-силен пазар, повече производство и реална конкуренция.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
