Все повече фактори се събират в една неприятна сметка за българските домакинства - по-скъпи горива, международни кризи, слабости в конкуренцията и проблеми по цялата верига от производителя до магазина. Според Богомил Николов от „Активни потребители“ именно горивата отново се превръщат в един от най-силните двигатели на поскъпването, както това вече се случи през 2022 г. Но зад етикета в магазина стоят и други, по-дълбоки причини, които според него твърде често остават извън обществения разговор.
Горивата палят цените нагоре
„Много причини се струпаха наведнъж, за да имаме такива цени“, обясни Николов пред Нова телевизия. По думите му горивата са сред основните фактори, защото по-високата им цена се прехвърля почти навсякъде - в транспорта, производството, доставките и накрая върху крайната цена, която плаща потребителят.
Към това се прибавят и международните кризи, върху които България практически няма контрол. Николов припомня, че през лятото цените на петрола временно са се успокоили, но впоследствие отново са тръгнали нагоре, което създава нов натиск върху бизнеса и домакинствата. Затова според него е трудно отсега да се даде надеждна прогноза накъде ще тръгнат цените през следващите месеци.
Където няма конкуренция, идва спекулата
Експертът постави особено силен акцент върху конкуренцията. Според него спекулативното поведение намира най-добра почва там, където потребителят няма реален избор между достатъчно продавачи.
„Пазарната икономика залага на конкуренцията като регулатор на цените. Ако има продавач, който ви иска 3 евро за определен продукт, но има още девет, които искат да ви вземат парите, все някой ще ви го продаде на по-ниска цена“, посочи Николов.
Проблемът става особено остър там, където пазарът е концентриран или местното производство е слабо и зависимостта от внос е висока. Тогава едно сътресение в горивата, транспорта или международните пазари много по-бързо се пренася върху цената на рафта, а потребителят има все по-малко възможности да избяга от поскъпването.
Не само магазинът е виновен
Според Николов общественото внимание твърде често се фиксира върху последната цена в магазина, без да се проследява какво се случва преди продуктът да стигне до него. Именно по тази причина той настоява държавната политика да гледа не просто крайните цени, а цялата производствена и търговска верига.
„Не трябва да търсим ефекта само върху цените, а да видим и какво се случва надолу по веригата и да се направи политика, която да стимулира производството“, коментира той. Според него трайният отговор не е непрекъснато да се гаси поредното поскъпване, а да се създават условия повече български производители да могат да излизат на пазара и да бъдат конкурентни.
Тъкмо тук Николов вижда и голямо закъснение. Той посочи подготвяния закон за кооперативите като една от малкото заявени в момента стъпки, които могат да помогнат на по-малките производители да се обединяват, да намаляват разходите си и да имат по-силна позиция спрямо търговците.
Гърция има такъв модел повече от век
Като показателен пример Николов посочи Гърция, където законодателство за кооперативите действа още от 1916 г. Според него България сериозно е закъсняла с изграждането на подобни устойчиви структури и ако не навакса, темата за високите цени ще се връща отново и отново.
Кооперативният модел може да даде възможност на малки земеделски производители да купуват общо техника и суровини, да организират по-евтина логистика и да договарят по-добри условия при продажбата на продукцията си. Това не означава автоматично по-ниски цени, но може да намали част от разходите и зависимостите по веригата.
И еврото има своя малък ефект
Сред по-малките фактори, които според Николов влияят върху цените, е и закръгляването при преминаването към еврото. Той го поставя редом с процеса на изсветляване на икономиката, като подчертава, че нито един от тези фактори сам по себе си не обяснява голямото поскъпване.
Закръгляването може да добавя малки разлики при определени стоки и услуги, но основният натиск според него идва от фундаментални разходи като горива, производство и транспорт. Затова свеждането на целия проблем единствено до еврото би отклонило вниманието от по-сериозните причини.
Плащането с карта извади част от оборотите на светло
Любопитен ефект има и масовото преминаване към плащания с банкови карти. Според Николов през тази година повече клиенти са започнали да предпочитат безкасовото плащане и това е накарало редица търговци да въведат ПОС терминали.
Така част от оборотите, които преди са могли по-лесно да останат извън официалното отчитане, вече минават през банковата система и касовите апарати. По думите му това означава, че някои търговци започват да плащат данъци върху приходи, които преди са били по-трудни за проследяване, а този допълнителен разход също може да бъде прехвърлен върху цените.
Това обаче разкрива и болезнен парадокс. Изсветляването на икономиката е положителен процес, защото прави конкуренцията по-честна и увеличава приходите в бюджета, но когато бизнес, работил дълго време в сивия сектор, започне да плаща реалните си данъци, първата му реакция може да бъде да прехвърли част от новия разход върху клиента.
