Тази година природата даде на Добруджа това, за което всеки земеделец мечтае - достатъчно дъжд, много слънце и отлична реколта. Само че вместо печалба изобилието донесе нова криза. Пазарът не успява да поеме произведеното, вносната продукция допълнително притиска местните стопани, а част от дините и пъпешите остават по полето, защото продажбата им вече не оправдава вложения труд. Все повече производители признават, че ако положението не се промени, просто ще намалят бостаните или ще се откажат.
Когато добрата година се превърне в проблем
В каварненското село Българево, известно от десетилетия със своите дини и пъпеши, сезонът започва обещаващо. Валежите помогнаха на растенията да се развият добре, добивите са високи, а качеството на продукцията е добро. Вместо удовлетворение обаче стопаните посрещат края на лятото с притеснение какво ще правят с произведеното.
Петър Георгиев и семейството му отглеждат дини и пъпеши от около 20 години. Според него проблемът тази година не е на полето, а след него. „Културите се развиха добре, но продажбите са трудни. Просто може би има много голямо производство, свръхпроизводство - благодатна година откъм дъждове“, обяснява той пред Нова телевизия.
Когато едновременно много стопани получат добра реколта, на пазара излиза огромно количество продукция. Ако към него се прибави и вносът, производителите се оказват в слаба позиция - стоката е нетрайна и трябва да бъде продадена бързо, което позволява цената да бъде натискана все по-надолу.
Площите вече се режат наполовина
Ваня Анастасова е потомствен градинар, но вече е взела решение, което показва накъде върви секторът - намалила е площите си наполовина. Тази година дините са се развили почти изцяло благодарение на природните условия.
„Миналата година нямахме вода - това е дъждовна диня, то си личи. Слънчевата диня, няма тор, няма абсолютно нищо“, казва тя. Добрата реколта обаче сама по себе си не е достатъчна, ако няма сигурен пазар.
При малък производител все още съществува възможност продукцията да бъде продавана директно - край пътя, на пазар или на постоянни клиенти. Това позволява поне част от посредниците да бъдат прескочени. При големи площи подобен модел е невъзможен, защото тонове продукция трябва да бъдат прибрани и реализирани за сравнително кратко време.
200 декара няма как да се продават от сергия
Петър Георгиев обработва около 200 декара бостан. При такъв мащаб няма как семейството само да продава произведеното, а стопанството зависи от търговци и по-големи купувачи. В същото време почти всяка операция - от гледането на културите до прибирането им - изисква много ръчен труд, а намирането на хора става все по-трудно.
По думите на Георгиев разходите му вече са приблизително три пъти по-високи, докато подпомагането не е нараснало със същите темпове. Така дори една плодородна година не гарантира доход. Колкото повече произведе стопанинът, толкова повече труд трябва да вложи в прибирането, а когато продажната цена е ниска, голямата реколта може да увеличи загубата вместо печалбата.
Не можем да се конкурираме с Румъния
Особено болезнен за местните производители е въпросът за конкуренцията с вносните дини и пъпеши. Георгиев посочва Румъния като пример и твърди, че разликите в подпомагането поставят българските стопани в неравностойно положение.
„Не може ние да се конкурираме с Румъния при положение, че те получават на хектар пъпеш примерно 5 хиляди евро, а ние получаваме на хектар 500 евро“, казва земеделецът.
За производителя това означава битка на един и същи пазар, но при различни начални условия. Когато вносната продукция влиза на конкурентни цени, местният стопанин или трябва да сваля своята, или рискува дините и пъпешите му да останат непродадени.
Най-страшното вече не е лошата реколта
Парадоксът е, че само преди години основният страх на земеделците беше сушата и слабият добив. Сега в Добруджа се вижда обратната картина - природата помага, реколтата е изобилна, но пазарът превръща това предимство в проблем.
Нетрайният характер на продукцията не оставя време за изчакване. Динята не може да стои с месеци в склад в очакване на по-добра цена. Ако няма купувач, изборът често се свежда до продажба при неизгодни условия или загуба на цялата продукция.
Ще останем потребители, не производители
Именно затова Петър Георгиев вече мисли не как да разширява стопанството си, а колко още да го свие. Ако тенденцията се запази, 200-те декара може да станат наполовина, а след това и още по-малко.
„Даже след време сигурно и още по-надолу ще го намалим - на една трета. Ще останем потребители, не производители“, заключава той.
Тези думи са може би най-тежката равносметка за тазгодишната реколта. Проблемът вече не е само колко ще спечели един земеделец от дините си. Ако все повече стопани решат, че няма смисъл да произвеждат, след няколко години България може да има много по-малко собствени дини и пъпеши - и много повече зависимост от внос.
