Как е възможно храната и напитките да остават скъпи за потребителя, а производителят да продава суровината си почти без печалба? При лозарите този стар въпрос тази есен звучи особено болезнено. В Мелнишкия край реколтата е добра и на места дори по-силна от миналогодишната, но изкупните цени са ниски, купувачите не достигат, а разходите за труд, вода и поддръжка продължават да растат. За част от стопаните сметката вече стига до абсурда гроздето да бъде оставено необрано, защото беритбата може да струва повече, отколкото ще донесе продажбата.
Белите сортове държат цена, червените слизат надолу
В района приключва гроздоберът на белите сортове, а скоро започва активното прибиране на червените. Разликата между двете групи обаче вече се усеща сериозно на пазара, разказва пред Нова телевизия собственикът на лозов масив Костадин Попов.
„Цените на белите сортове са като миналогодишните, а червените сортове се продават на по-ниски цени от миналата година. Пазарът е много труден“, казва той.
Белите сортове в Мелнишко вървят приблизително между 90 евроцента и 1 евро за килограм, като при определени сортове цената достига 1,10 евро. При червеното грозде положението е значително по-тежко. По-добрите сортове като мерло, каберне и Мелник 55 се продават от частните производители за около 60-70 евроцента за килограм.
Тези нива не са изолирано явление. Производители от други части на Югозападна България също съобщават през последните седмици за добра реколта, но ниски изкупни цени и трудна реализация. В началото на кампанията виненото грозде в различни райони на страната се предлагаше в широк диапазон от около 0,60 до 1,20 евро за килограм.
Повече грозде, но не и повече пари
На пръв поглед по-добрата реколта би трябвало да е добра новина. За стопаните обаче по-голямото количество тази година само частично компенсира ниските цени, защото разходите за производството са се увеличили.
„Това малко компенсира цената. Реално това, което ще изкараме като пари, ще бъде колкото миналата година, но като разходи ще бъде повече“, обяснява Попов.
Така по-високият добив не означава непременно по-добър финансов резултат. Лозарят може да произведе повече грозде, да вложи повече средства в неговото отглеждане и накрая да остане със същия или дори по-нисък доход. Именно това превръща тазгодишната кампания от земеделски в чисто икономически проблем.
Купувачите не стигат, прекупвачите свалят още цената
Другият голям проблем е реализацията. Част от винарските изби разполагат със собствени лозови масиви и покриват значителна част от необходимото им грозде със собствено производство. Така за независимите стопани остават по-малко потенциални купувачи, а когато предлагането е голямо, натискът върху цената става още по-силен.
Има търсене от хора, които купуват малки количества за лично производство, както и от прекупвачи, но там офертите могат да паднат до около 50 евроцента за килограм. При подобни нива производителят трябва да пресметне не само вложеното през цялата година, но и дали разходът за хора, транспорт и самата беритба няма да погълне почти цялата сума от продажбата.
При 30-35 цента гроздето може да остане на лозето
Точно тук се появява най-тревожният сценарий. Ако към края на кампанията пазарът се насити и предложенията паднат още, част от по-късните сортове може изобщо да не бъдат прибрани.
„Както е тръгнало, за някои сортове може и това да се получи тази година. За ранните може би не, но за по-късните - ако пазарът се насити, няма друг път. Или трябва да се появят купувачи, които да купят гроздето, или хората ще оставят част от него. Няма смисъл да го берат при 30-35 цента“, предупреждава Попов.
Подобни опасения вече се чуват и от други части на страната. Още в края на август лозари предупредиха, че тонове качествено българско грозде могат да останат необрани заради слабия пазар и ниските изкупни цени.
Сушата направи поливането задължително
Към пазарния натиск се прибавя още един разход, който преди години не е бил толкова сериозен за винените лозя - напояването. Продължителните сухи периоди и неравномерните валежи все по-често принуждават стопаните да поливат масиви, които традиционно са разчитали основно на естествената влага.
„Преди поливаха само десертните лозя. Сега, ако не поливаме и винените, добивите са малки и не покриват разходите“, казва производителят.
Затова все повече стопани и винарни изграждат капково напояване. Част от инвестициите могат да получат финансиране по различни програми, но за много по-малки частни производители системите, поддръжката им и самата вода остават пряк разход.
Държавата обещава пари и по-строг контрол на вноса
Проблемът с ниските цени вече стигна и до Министерството на земеделието. В края на август ведомството обяви допълнителна подкрепа за лозаро-винарския сектор, като целта е с национално съфинансиране общият ресурс да достигне 35 млн. евро. Заместник-министър Янислав Янчев призна, че сред основните трудности са именно пазарната реализация и справедливата цена за производителите.
Държавата обяви и засилен контрол върху вноса на земеделска продукция. НАП и Агенция „Митници“ трябва да проверяват фактурите, декларираните стойности и произхода на внесената продукция, като при гроздето контролът е насочен и към ограничаването на нелоялни търговски практики.
За лозарите обаче решаващият въпрос остава много по-прост - ще има ли кой да купи произведеното грозде на цена, която поне покрива труда и разходите им. Защото добра реколта, която остава необрана, вече не е успех. Тя е най-ясният знак, че някъде между лозето, избата и крайния потребител пазарът е престанал да работи в полза на човека, който всъщност произвежда суровината.
