Българският потребител се сблъсква с един все по-болезнен парадокс - цените на много стоки вече се доближават до европейските, докато доходите продължават да изостават чувствително. Именно тази разлика, а не само абсолютната стойност върху етикета, кара хората да усещат храната като все по-скъпа. Бившият председател на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов посочи и друг проблем - натрупването на надценки между производителя и магазина, докато Богомил Николов от „Активни потребители“ предупреди, че международният натиск върху цените на храните няма да изчезне скоро.
Европейска цена върху източноевропейска заплата
„Ние винаги ще имаме усещането, че ни е скъпо, когато цените ни са европейски, а заплатите - източноевропейски“, обобщи Маргаритов пред бТВ. Според него разговорът не може да бъде сведен само до това дали даден продукт е поскъпнал с няколко процента. Трябва да се проследи целият път на храната - от производителя, през посредниците и търговците на едро, до рафта в магазина, за да се види къде се появяват ненормални отклонения.
Той подчерта, че част от факторите са обективни - инфлация, международни пазари, транспорт, горива, заплати и производствени разходи. Но наред с тях може да има и пазарни изкривявания, които допълнително оскъпяват продукта. Именно затова според Маргаритов не е достатъчно властта да гледа само крайната цена, а трябва да разбере как е формирана тя.
От полето до магазина цената може да набъбне със 150%
Особено сериозен спор има около ролята на посредниците. По думите на Маргаритов самите производители посочват, че между тях и търговската мрежа понякога стоят множество прекупвачи, всеки от които добавя собствен разход и печалба. Така в определени случаи една стока може да стигне до рафта с цена до 150% над тази, на която е напуснала производителя.
Това обяснява и добре познатия парадокс от последните седмици - земеделци се оплакват, че продават евтино и едва покриват разходите си, докато потребителят вижда същите продукти на значително по-високи цени. Проблемът не винаги означава необоснована печалба само в една точка от веригата, но колкото повече посредници има, толкова по-трудно става да се проследи кой и колко добавя към крайната стойност.
КЗК също вижда проблем по цялата верига
Този въпрос вече е поставен и от Комисията за защита на конкуренцията. В свои актуални препоръки КЗК посочва, че при храните - особено при плодовете и зеленчуците - решенията не могат да бъдат сведени само до контрол на крайните цени. Трябва да се гледат производството, изкупуването, тържищата, съхранението, транспортът, вносът, търговията на едро и дребно и достъпът на малките производители до пазара. Комисията откроява като рискови фактори силната роля на посредниците, ограничената преговорна сила на малките стопанства и натиска от вноса.
КЗК вече започна и проверки след сигнали за натиск от търговски вериги върху доставчици на плодове и зеленчуци за намаляване на изкупните цени. Това показва, че проблемът не се изчерпва с въпроса колко струва стоката на касата. Важни са и условията, при които производителят успява да стигне до самия пазар.
Българският производител трябва да стане по-силен
Според Маргаритов една от ключовите задачи е укрепването на позициите на местните производители. Ако те са разпокъсани, нямат достатъчен достъп до търговски канали и са зависими от прекупвачи, възможността им да защитават цената си е много малка. Затова той настоява държавата да насочи повече подкрепа именно към българското производство, а не само да се опитва да овладява цените на финалния етап.
„Има редица мерки, които трябва да бъдат взети. Нека да сложим някакви ограничения, които все пак да запазват пазарната структура на икономиката“, посочи Маргаритов. Според него решението не е в грубо административно замразяване на пазара, а в мерки, които ограничават изкривяванията, без да унищожават конкуренцията.
Храните вероятно ще продължат да поскъпват
Богомил Николов добави и международния фактор. По думите му има световна тенденция за увеличение на цените на храните и тя най-вероятно ще продължи. Това означава, че дори България да реши част от вътрешните проблеми по веригата, натискът отвън няма да изчезне.
Той насочи вниманието и към данъчната политика. Николов даде пример с различните ставки на ДДС за храните в други европейски държави и посочи Гърция, където при посещение в заведение данъчната тежест върху алкохола и храната може да бъде различна. Аргументът му е, че данъчната система също може да бъде използвана като инструмент за намаляване на ценовия натиск върху основните продукти, вместо всички стоки да бъдат третирани еднакво.
Разговорът се води изключително простовато
Николов отправи и пряка критика към начина, по който институциите обсъждат проблема. „Има много неща, които могат да се направят, но те не се обсъждат експертно. Разговорът се води изключително простовато. Седнете с експертите, поговорете“, призова той. Според него готови насоки вече има, включително в анализите на КЗК, но липсва последователно изпълнение.
Причината според Николов е и политическа - голяма част от ефективните решения не дават резултат за седмица. Те изискват промени в земеделието, организацията на производителите, конкуренцията, данъчната политика, контрола върху посредниците и пазара на едро. „Проблемът е, че всички тези управленски задачи не дават резултат до четвъртък. Те са бавни и затова са нежелани“, посочи той.
