Една от най-познатите формалности за хронично болните окончателно отпада - рецептурната книжка повече няма да бъде необходима при получаването на лекарства, заплащани изцяло или частично от НЗОК. Това е само една от сериозните промени в новия Национален рамков договор за медицинските дейности 2026-2028 г., който въвежда и наблюдение на пациенти с хронично бъбречно заболяване, улеснява определени трудноподвижни хора и променя достъпа на деца до образна диагностика.
Договорът беше подписан на 9 септември и влиза в сила от 1 септември 2026 г. Но председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов предупреждава, че зад новите дейности остава старият проблем - парите в здравеопазването продължават да не стигат.
Повече пари - да. Достатъчни ли са? Не
Д-р Брънзалов оспори внушението, че по-големият бюджет автоматично означава решени проблеми. „Повече пари за здраве - да. Дали са достатъчни? Не“, заяви той и определи увеличението като „глътка въздух“ най-вече за болничната помощ. Според него част от ръста на бюджета идва естествено от по-високата минимална заплата и увеличените осигурителни вноски, затова голямото число само по себе си не показва колко реално повече ресурс получава системата.
БЛС продължава да настоява цените на медицинските дейности да бъдат увеличени с минимум 25%, след като според съсловната организация в продължение на две години не е имало адекватна актуализация. В новия договор определени болнични дейности се увеличават средно с до 10% от 1 септември, докато в първичната и специализираната извънболнична помощ средният ръст е малко над 4%.
Рецептурната книжка окончателно отпада
Най-видимата промяна за стотици хиляди пациенти е отпадането на рецептурната книжка като отделно изискване. След като диагнозата вече е въведена в системата, човек няма да трябва да помни номер на книжка или да разчита на допълнителен документ, за да получи медикаментите си.
„Отивате в аптеката, казвате си ЕГН-то и имената, те ви намират в НЗОК и ви отпускат медикаментите. Няма да носите никакви хартии, няма да ги губите, няма да ги цапате“, обясни пред бТВ д-р Брънзалов. Според него промяната ще бъде особено важна за възрастните хора и за пациентите с множество хронични заболявания, които досега трябваше да следят допълнителна документация.
Лекарствата ще могат да стигат до трудноподвижни пациенти
Новият договор прави и ограничено изключение за хора, които трайно не могат да напускат дома си или са поставени под карантина. При определени условия техен представител ще може да получи необходимите лекарства, като лекарят трябва да отбележи кой представлява пациента, а част от необходимата информация може да бъде събрана по телефона.
Това обаче не означава свободно дистанционно изписване на медикаменти. „Постоянно ни звънят пациенти, които си мислят, че електронното предписание може да се прави дистанционно. Не, не може“, предупреди Брънзалов. Изключението е ограничено във времето - ако до три месеца пациентът не е преминал и документирал необходимия преглед, следващо предписание ще изисква физически контакт с лекар.
Личният лекар ще следи и бъбреците
Съществена промяна влиза и в кабинета на общопрактикуващия лекар. За първи път личните лекари ще могат да диспансеризират и проследяват пациенти с хронично бъбречно заболяване в първите три стадия. Официалните правила предвиждат четири диспансерни прегледа годишно, проследяване на кръвното налягане и редица изследвания, сред които креатинин, бъбречна филтрация, показатели в урината и ежегодна ехография при нефролог.
Целта е заболяването да бъде хванато много преди пациентът да стигне до тежка бъбречна недостатъчност и хемодиализа. Това е важно не само за качеството и продължителността на живота, но и за разходите на НЗОК - ранното лечение е значително по-малко тежко за системата от години скъпоструваща заместителна терапия.
По-лесен ЯМР и скенер за деца
Облекчения има и при образните изследвания на деца. При ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография под обща анестезия отпада изискването направлението да бъде придружавано от съвместно заключение на специалист по образна диагностика и педиатър. Целта е да се съкрати пътят до изследването в случаите, когато детето не може да остане неподвижно без упойка.
В договора влизат и промени във ваксинопрофилактиката. НЗОК посочва новата задължителна имунизация и реимунизация срещу варицела, както и профилактични ваксини срещу сезонен грип при деца по националната програма за периода 2026-2030 г. Д-р Брънзалов очаква и повече противогрипни ваксини, като подчертава, че превенцията може да спести много по-скъпо лечение на усложненията.
Новите правила не решават най-големия дефицит
Колкото и важни да са цифровизацията, новите изследвания и допълнителните дейности, здравната система продължава да се сблъсква с проблем, който не може да бъде решен с нормативен текст - няма достатъчно хора. „Почти навсякъде има недостиг на кадри“, предупреди председателят на БЛС. Сред най-дефицитните специалности той посочи патоанатомията, анестезиологията и педиатрията, а към това се прибавя и високата средна възраст на част от работещите лекари.
Проблемът не е само колко специалисти има в България, а къде се намират те. Големите университетски центрове привличат все повече лекари и лечебни заведения, докато други райони остават с ограничен или трудно достъпен избор. Затова Брънзалов настоява за реалистична здравна карта и дългосрочна политика, която да обхваща не само лекарите, но и медицинските сестри, лаборантите и останалите професионалисти.
Опасността от „здравни пустини“ вече е реална
Предупреждението на БЛС е, че без такава политика отделни райони могат постепенно да се превърнат в своеобразни „здравни пустини“ - места, в които пациентът формално има право на медицинска помощ, но практически няма специалист или лечебно заведение, до което да стигне навреме. Брънзалов посочи, че подобни огромни разлики в достъпа могат да се наблюдават дори на сравнително малко разстояние от София.
Така новият рамков договор прави няколко важни крачки към по-малко бюрокрация и по-ранна профилактика. За пациента това означава по-лесно получаване на лекарства, по-добро проследяване на хроничните заболявания и улеснен достъп до определени изследвания. Но предупреждението на лекарите остава също толкова категорично - ако зад новите правила няма достатъчно пари и достатъчно медицински специалисти, една по-добре написана система няма автоматично да се превърне в по-добро здравеопазване.
