България има уникален тероар и потенциал отново да се превърне в еталон във винопроизводството. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски при символичното откриване на новия гроздобер сред лозята по винения маршрут „Долината на река Струма“.
Началото на кампанията беше поставено в масивите на AYA Estate в село Хърсово, община Сандански. На официалното откриване на гроздобера присъства и заместник-министърът на земеделието и храните Красимир Чакъров.
Абровски подчерта, че страната ни разполага с природни дадености и дълбоки традиции, които й позволяват да се конкурира с най-известните винени региони в света. „Това, което знам, е, че България е едно от най-хубавите места като тероар за производство на вино“, каза министърът.
Празник за лозари и винари
Абровски определи началото на гроздобера като особен момент за целия сектор. „Днес започва един своеобразен празник, защото свършва годината за агрономите. И започва годината за производителите на вино“, заяви той.
Министърът припомни, че професионалният му път като юрист е започнал през 2004 г. именно в Изпълнителната агенция по лозата и виното. Там, по думите му, е имал възможност да работи с енолози и агрономи и да се запознае отблизо с европейските практики в сектора.
Абровски даде Франция като пример за световен еталон във винопроизводството, но подчерта, че България също има история и традиции, които са й отреждали важно място на винената карта.

Виното и туризмът носят повече стойност
Сериозен акцент министърът постави върху връзката между лозарството, винопроизводството и туризма. Според него винарни, които съчетават собствено производство, местни продукти и посрещане на туристи, дават възможност земеделието да носи по-висока добавена стойност и да подпомага икономиката на селските райони.
„Винарната AYA Estate показва, че България може да съчетава виното и туризма, да насърчава местното производство, да развива селските райони и да създава нови работни места“, каза Абровски.

Стотици нови декари в Мелнишко
Кметът на Сандански Атанас Стоянов подчерта, че за Мелнишкия регион лозарството остава не само традиция, но и сериозен поминък. По думите му през последните около 15 години в района са засадени стотици декари нови лозови масиви, което показва устойчив инвестиционен интерес.
Десетките винарски изби в Санданско-Петричкия район търсят нови подходи и инвестират в разширяване на насажденията. „Когато местната власт, държавата и бизнесът гледаме в една посока, нашата плодородна земя тук, в Мелнишкия регион, не ражда само добро, хубаво грозде, тя ражда и едно добро бъдеще“, заяви Стоянов.
Местният ръст контрастира с националната картина
На фона на новите инвестиции в Мелнишко обаче общата картина за страната остава по-трудна. Окончателните данни на Министерството на земеделието и храните показват, че през 2025 г. лозовите насаждения в земеделските стопанства са били 31 234 хектара, а реколтираните площи - 26 231 хектара.
Само за година реколтираните лозя са намалели с 5,4%, докато новозасадените площи са 248 хектара. Именно това прави инвестициите в традиционни райони като Мелнишкия още по-важни - те показват, че при добро управление, туризъм и силен местен бизнес лозарството все още може да има перспектива.





















