Тези сравнително високи суми притесняват преобладаваща част от населението. И изглеждат не толкова реалистични. Това каза членът на Фискалния съвет проф. Богомил Манов, цитиран от "Фокус", относно промените в пенсионния стълб.
Предстоящите промени във втория пенсионен стълб предвиждат средствата да бъдат управлявани в три подфонда с различна степен на риск – динамичен, балансиран и консервативен. Очакваната средногодишна доходност при тях е съответно над 7%, между 4 и 7% и около 2-3%.
Според проф. Манов именно начинът, по който се изчисляват очакваните натрупвания и бъдещите пенсии, може да създаде нереалистични очаквания у осигурените.
По думите му при изчисленията се използва математически модел за бъдещата стойност на натрупванията, но той се основава на редица предположения.
Той посочи няколко съществени слабости в този подход. Първата е свързана с допускането за постоянна доходност.
"Първата слабост е, че приемаме постоянна доходност“, каза Нанов и уточни, че в реалността доходността на финансовите пазари "варира силно“.
Според него използването единствено на средна доходност може да доведе до подвеждащи резултати.
Втората слабост според Нанов в е липсата на инфлацията в подобни изчисления.
"Не отчитаме инфлацията“, заяви той. Като пример посочи изчисление, при което номинално натрупаната сума е 247 000 евро, но след отчитане на инфлацията реалната покупателна стойност би била около 91 700 евро.
"Това е близо два пъти и половина от сумата, която се посочва като натрупана. Тоест при 2,5% инфлация виждате как сериозно се намалява сумата“, обясни той.
Третият фактор са таксите и разходите по управлението на средствата.
"Не се отчитат таксите. Ако фондът има такси за управление, транзакционни разходи и други разходи, реалната доходност за осигуреното лице въобще няма да бъде 7%.“
Манов посочи и четвръти проблем – предположението, че вноската остава фиксирана през целия период на осигуряване.
"Вноската обикновено е фиксирана. Ако се модифицира формулата, може и да е нарастваща. По принцип се приема една и съща величина на вноска, което не дава коректен резултат“, каза той.
Експертът обърна внимание и на т.нар. риск от последователността на доходностите. Две инвестиции могат да имат еднаква средна дългосрочна доходност, но да доведат до различно крайно натрупване в зависимост от реда, в който се реализират годишните резултати.
Най-важното според Манов е разликата между математически модел и реална прогноза.
"Тази формула е много полезна като математически модел, но не трябва да се представя като прогноза“, подчерта той.
"Тя казва: ако внесем 100 евро всеки месец, доходността е постоянно 7%, няма такси и вноските са в края на месеца, след 40 години математически ще имате 247 000 евро. Тя обаче не казва, че реално ще имате 247 хиляди.“
Проф. Манов коментира и предстоящото разделяне на осигурените лица в трите подфонда според възрастта и оставащия период до пенсиониране. По думите му човек ще може да промени автоматично определения му фонд, но при подобен избор трябва да се отчита по-високият риск.
Според него, изборът зависи до голяма степен от отношението на всеки човек към риска.
