След десет дни на военни удари между САЩ и Иран за контрола върху стратегическия Ормузки проток Техеран е изправен пред едно от най-трудните решения в съвременната си история.
Военни анализатори смятат, че пред иранското ръководство стоят три основни сценария, но нито един не предлага сигурен изход или категорична победа, пише BBC.
Първи вариант – компромис със САЩ
Най-малко рисковият във военно отношение сценарий е Иран да приеме голяма част от американските искания. Това би означавало прекратяване на атаките срещу търговски кораби, гарантиране на свободното корабоплаване през Ормузкия проток, ограничаване или предаване на запасите от високообогатен уран и допускане на по-строги международни инспекции върху ядрената програма.
В замяна Техеран ще настоява за облекчаване на международните санкции, прекратяване на американската морска блокада и гаранции срещу нови военни удари. Според анализаторите това е най-евтиният вариант от военна гледна точка, но и най-тежкият политически удар за управляващите, защото може да бъде възприет като капитулация под натиска на Вашингтон.
Вторият сценарий – още по-голяма ескалация
Другата възможност е Иран да избере обратния път и да засили атаките срещу американски военни бази, петролни танкери и енергийна инфраструктура в страните от Персийския залив. Идеята е рязкото покачване на цените на петрола и глобалните икономически сътресения да принудят САЩ към отстъпки.
Това обаче е и най-опасният вариант. Една мащабна атака с много жертви може да въвлече директно арабските държави в конфликта и да остави Иран срещу далеч по-широка международна коалиция.
Третият вариант – контролирано напрежение
Според мнозина именно това е най-вероятната стратегия. Техеран може да поддържа постоянен натиск върху корабоплаването и енергийните пазари, без да преминава границата, която би довела до пълномащабна война. Така страната ще запази Ормузкия проток като средство за натиск, без да рискува незабавен унищожителен конфликт.
Стратегията обаче крие и парадокс – колкото по-често Иран използва протока като оръжие, толкова по-силен стимул ще имат останалите държави да изграждат алтернативни маршрути за износ на петрол и природен газ.
Кой всъщност взема решенията?
Допълнителна несигурност създава вътрешната борба за влияние в Иран. След смъртта на върховния лидер аятолах Али Хаменей, загинал при удар в началото на войната между Израел, САЩ и Иран, балансът във властта се променя. Новото ръководство около сина му Моджтаба Хаменей все още не е показало доколко контролира различните центрове на влияние.
Президентът Масуд Пезешкиан и дипломатическият му екип изглеждат по-склонни към споразумение, което да намали икономическия натиск върху страната. Срещу тях обаче стоят консервативните кръгове, част от парламента и Революционната гвардия, според които сериозните отстъпки могат да подкопаят идеологическите основи на Ислямската република.
Обикновените иранци вече плащат цената
Докато политиците спорят, икономическата ситуация в страната продължава да се влошава. Жители на Техеран разказват за загубени работни места, рязко поскъпване на живота, прекъсвания на електрозахранването и водоснабдяването, увеличаваща се престъпност и все по-голяма несигурност за бъдещето.
Една жена споделя, че фирмата, в която е работила 17 години, е затворила врати заради кризата и вече четири месеца не успява да си намери нова работа.
И Вашингтон няма лесен избор
Пред сходна дилема е изправен и американският президент Доналд Тръмп. Неговите възможности също се свеждат до три – разширяване на войната, продължаване на военния и икономически натиск или търсене на ново дипломатическо споразумение, което да позволи на Иран ограничена гражданска ядрена програма под строг международен контрол.
