Десетилетие след историческия референдум за Брекзит обществените нагласи във Великобритания показват рязък обрат. Ново проучване сочи, че мнозинството от избирателите вече не просто подкрепя по-тесни връзки със ЕС, а настоява за пълноправно завръщане в Съюза.
Данните поставят под съмнение дългогодишната политическа линия и създават напрежение в управляващите среди. Темата, която дълго бе избягвана, отново се превръща в централен политически въпрос.
Общественото мнение се обръща
Според проучването 53% от британците биха подкрепили повторно членство в Европейския съюз. Подкрепата е особено силна сред избирателите на Лейбъристката партия, либералдемократите и Зелените, където над 80% застават зад идеята. Данните показват ясно отместване от първоначалните настроения след референдума през 2016 г.
Дори сред консервативните избиратели се наблюдава пробив - 39% от тях също подкрепят връщане в ЕС. При симпатизантите на партия „Реформ“ този дял е значително по-нисък - 18%, но самото му наличие говори за разклащане на традиционните позиции.
Политиката на половинчати решения под натиск
Настоящият курс на правителството към ЕС получава подкрепа от 61% от анкетираните, но само 19% го одобряват категорично. Това разминаване показва липса на ентусиазъм и крехка легитимност на настоящата стратегия.
„Смятаме, че има присъщ риск в половинчатите решения“, предупреждава Том Бруфато от организацията „Бест фор Бритън“, която стои зад изследването.
Анализатори подчертават, че именно тази неясна позиция може да струва скъпо на Лейбъристката партия, която рискува да загуби подкрепа както сред проевропейските избиратели, така и в традиционните си индустриални бастиони.
Шест сценария и един труден избор
Проучването разглежда шест различни варианта за бъдещето на Великобритания - от запазване на сегашния курс до пълно връщане в ЕС. Сред междинните опции са участие в митническия съюз и единния пазар, както и допълнително дистанциране от съюза.
Връщането към единния пазар обаче се разглежда като политически рисковано. Подобен ход би възродил старите разделения и би изисквал прехвърляне на значителни правомощия обратно към Брюксел.
Настоящата стратегия на Лейбъристите залага на сближаване със европейските правила без формално членство, което обаче означава ограничено влияние върху решенията.
Икономическата цена на Брекзит
От излизането на страната от ЕС през 2020 г. насам Великобритания се е отклонила от десетки европейски регулации, включително в чувствителни области като селското стопанство и износа.
Според експерти икономическите последици са значителни. Анализаторът Анан Менон посочва, че загубите от Брекзит се оценяват на около 8% от брутния вътрешен продукт - далеч над очакваните ползи от настоящата политика.
„В чисто административен план настоящата ситуация е изключително неудобна“, подчертава той, визирайки необходимостта от постоянен контрол и съгласуване на стандартите.
Политическо напрежение и бъдещи сценарии
Политическите последствия вече се усещат. Според анализатора Джон Къртис Лейбъристката партия губи около една четвърт от своите избиратели в полза на либералдемократите и Зелените, докато част от подкрепата се пренасочва към формации като „Реформ“.
Бившият лидер на партията Нийл Кинок дори прогнозира, че Великобритания в крайна сметка ще се върне в ЕС, макар и без конкретен срок.
Така десет години след Брекзит страната отново е изправена пред съдбоносен избор - дали да продължи по сегашния път или да се върне към европейското семейство, което някога напусна с дълбоко разделено общество.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
