Тесла се задава за разходите на европейската администрация. Повечето от 27-те държави членки са склонни да подкрепят съкращения на средствата за персонала на институциите на ЕС като част от големия пазарлък за следващия дългосрочен бюджет на Съюза. Това става ясно от документ на ирландското председателство на Съвета на ЕС, видян от „Политико“.
Причината е проста - парите не стигат за всички желания. Европейската комисия предлага бюджетът за периода 2028-2034 г. да достигне близо 2 трилиона евро, но редица правителства вече дават ясен сигнал, че не са готови просто да напишат по-голям чек на Брюксел.
Германия иска ножицата, други пазят фермерите
Германия и още няколко държави настояват за значително ограничаване на разходите в бъдещата финансова рамка. От другата страна са страни като Италия и Полша, които защитават по-високите средства за земеделието и по-бедните региони.
Точно тук започва истинският проблем. Ако правителствата не искат сериозно да режат парите за фермери и регионално развитие, а едновременно с това отказват чувствително да увеличат собствените си вноски в европейския бюджет, икономиите трябва да бъдат намерени другаде.
И все повече погледи се насочват към самите институции на ЕС. Административните разходи включват заплатите на служителите, издръжката на сградите и функционирането на европейската институционална машина. Именно това перо според документа на ирландското председателство се очертава като една от най-вероятните мишени при предстоящите съкращения.
Ние съкращаваме, а Брюксел назначава
Особено раздразнение сред част от държавите предизвиква намерението броят на служителите в европейските институции да бъде увеличен.
Европейската комисия предлага през следващия седемгодишен период да бъдат назначени още 2500 души.
В същото време редица национални правителства намаляват собствените си администрации и се опитват да ограничат публичните разходи.
Именно този контраст е изведен в документа на ирландското председателство. Няколко държави поставят под въпрос защо европейските институции трябва да увеличават персонала си в момент, когато на национално равнище се предприемат точно обратните мерки.
Така бъдещите 2500 нови назначения могат да се окажат едно от първите пера, върху които ще падне ножицата.
118 милиарда евро за администрацията
Предложението на Европейската комисия предвижда административните разходи през периода 2028-2034 г. да достигнат 118 млрд. евро. Това представлява приблизително 6% от целия планиран бюджет.
На фона на обща рамка от почти 2 трилиона евро процентът може да изглежда сравнително малък, но абсолютната сума е достатъчно голяма, за да се превърне в удобна цел в момент, когато държавите спорят за всяко голямо бюджетно перо.
А политическият аргумент е силен - далеч по-лесно е едно правителство да обясни пред собствените си избиратели съкращаване на разходите за администрацията в Брюксел, отколкото намаляване на европейските субсидии за фермери, инфраструктура или изоставащи региони.
Земеделието и регионите се превръщат в червена линия
Според документа именно съпротивата срещу съкращенията в земеделието и регионалното финансиране е сред най-силните позиции на държавите членки.
Ирландското председателство определя тези средства като водещ приоритет за много от столиците.
Това е особено важно за страни, в които голяма част от националното земеделие зависи от европейските плащания или където кохезионните фондове финансират значителна част от инфраструктурата и регионалното развитие.
Затова спорът вече не е само колко голям да бъде следващият бюджет на ЕС. Той постепенно се превръща във въпрос кой трябва да плати цената на икономиите.
И засега еврочиновниците изглеждат значително по-уязвими от фермерите.
Може да бъде орязан и целият бюджет
Има и още по-неприятен сценарий за Европейската комисия. Ирландското председателство допуска, че съпротивата на държавите срещу увеличаването на националните вноски и срещу въвеждането на нови общоевропейски данъци може в крайна сметка да принуди ЕС да намали и общия размер на бюджета.
Това би означавало, че битката няма да приключи само със съкращения в администрацията. Ако общият финансов пакет бъде свит, натискът ще се пренесе върху почти всички европейски политики.
Засега обаче политическата логика изглежда ясна. Много правителства не искат да се върнат у дома и да обясняват защо са намалили средствата за земеделци и региони, докато европейските институции едновременно увеличават персонала си.
