Европа е изправена пред безпрецедентен риск да бъде прекъсната от технологиите на изкуствения интелект (AI) от страна на Съединените щати или Китай.
Това пише Ройтерс, като цитира изказване на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, направено във Виена.
Според нея, в рамките на няколко години AI ще проверява стоките на границата, ще взема решения за проверка на данъчни декларации, ще изпраща влакове, ще наблюдава пациенти в отделения и ще извършва плащания в банки.
"Отнемането на достъпа или промяната на условията ще засегне всички сектори едновременно. Това е лост, който търговски партньор в Европа никога не е имал, и може да се използва във всякакви преговори, например по тарифи или дигитални данъци," каза Лагард.
Тя отбеляза, че изкуственият интелект се създава извън Европа: миналата година САЩ произведоха 59 значими модела, Китай – 35, а Франция и Великобритания – по един.
В същото време Съединените щати представляват 75% от световната изчислителна мощ на изкуствения интелект, а Европа – само 5%.
Според ръководителя на централната банка, Европа е изправена пред "неудобен избор".
"Или забавя приемането, защото не може да защити данните си и отказва да расте. Или бързо възприема изкуствен интелект, става силно зависима и рискува да загуби свободата да организира икономиката си според собствените си ценности."
Лагард също посочи, че доверието между ЕС и Съединените щати е подкопано от митата, исканията на Вашингтон да поеме контрол над Гренландия и изтеглянето на американските войски от Европа поради политически различия.
Президентът на ЕЦБ нарече увеличаването на европейския компютърен капацитет изход от ситуацията.
Лагард отбеляза, че Европа вече има твърде малък капацитет на центровете за данни, за да отговори на собственото си търсене, и според настоящите тенденции тази разлика ще нарасне повече от шест пъти в рамките на десетилетие.
Според нея Европа се нуждае от модели, които да са "достатъчно добри" за повечето задачи и да работят върху европейската инфраструктура – тогава заплахата от спиране ще загуби силата си.
Освен това Лагард подчерта, че с бърза адаптация изкуственият интелект може да повиши нивата на производителност до 4% за десетилетие, което би било трансформация за публичните финанси.
Тя добави, че Европа вече плаща за технологиите, затова трябва да ги приеме по-решително.
В същото време инвестиционните нужди на американските технологични компании са толкова големи, че те заемат средства в Европа, увеличавайки разходите за заемане за всички останали.
Освен това европейските пенсионни фондове активно инвестират в американски технологични акции, така че всяка корекция на пазара ще засегне европейските спестявания, добави Лагард.
