Исландия отново каза „не“ на пътя към Европейския съюз. Според практически окончателните резултати 52,5% от участвалите в националния референдум са отхвърлили възобновяването на преговорите за присъединяване, а 47,5% са гласували „за“. Резултатът е удар за правителството на премиера Криструн Фростадотир и за Брюксел, който виждаше в богатата северноатлантическа държава стратегическо попълнение в момент на растящо напрежение около Арктика.
Не за членството, а за самите преговори
Референдумът не решаваше директно дали Исландия да стане член на ЕС. Въпросът беше дали страната да възобнови прекъснатите преговори с Брюксел. Ако резултатът беше положителен и бъдещите преговори приключеха успешно, окончателното членство трябваше да бъде подложено на втори референдум. Правителството предварително беше заявило, че евентуално „не“ сега практически ще прекрати темата за нов опит за членство.
Исландия вече участва в единния европейски пазар чрез Европейското икономическо пространство и е част от Шенген. Така страната има достъп до голяма част от икономическите преимущества на ЕС, без да участва пълноправно във вземането на решения в Брюксел - един от основните аргументи на привържениците на членството.
Рибата отново се оказа политически по-тежка
В центъра на кампанията отново беше риболовът - сектор, който е едновременно икономически жизненоважен и дълбоко свързан с представата на исландците за национален суверенитет. Противниците на ЕС предупреждаваха, че присъединяването може да постави контрола върху богатите риболовни води под натиск от общата европейска политика.
Този аргумент има особена тежест в държава, в която рибата и рибните продукти формират близо 40% от износа на стоки. Затова за много гласоподаватели въпросът не беше само дали Брюксел предлага икономически преимущества, а кой в крайна сметка ще определя правилата за един от най-ценните природни ресурси на страната.
Столицата каза „да“, провинцията обърна резултата
Гласуването разкри ясно географско разделение. В части от Рейкявик привържениците на преговорите спечелиха убедително - например в южния столичен район „да“ събра 54,5%, а в северния достигна 59,4%. Извън столицата картината беше почти обърната - в Северозападния район противниците на преговорите достигнаха 60,8%, а в Южния - около 60%.
Любопитен обрат настъпи и сред младите. Проучване през юни показваше 63% подкрепа за възобновяване на преговорите сред хората между 18 и 29 години, но непосредствено преди референдума съотношението се обърна - около 60% вече се ориентираха към „не“. Според политолози кампанията на противниците очевидно е успяла да достигне до младите избиратели в последните седмици.
Правителството заложи на сигурността
Премиерът Криструн Фростадотир и привържениците на европейския курс представяха членството и като въпрос на сигурност. Войната в Украйна, растящото значение на Арктика и изявленията на американския президент Доналд Тръмп за Гренландия възродиха дебата дали малка държава като Исландия не би била по-защитена като пълноправна част от ЕС.
Икономическият аргумент беше също толкова важен. Привържениците на „да“ твърдяха, че евентуално бъдещо членство и перспективата за приемане на еврото биха могли да намалят високите лихви и валутната несигурност. Исландия запази собствената си крона след финансовата криза, а именно въпросът за цената на кредитите и живота беше сред аргументите за ново сближаване с ЕС.
Брюксел губи потенциален силен играч в Арктика
Резултатът е неприятен и за Европейския съюз. Според Ройтерс част от европейските представители са виждали в Исландия възможност да се даде положителен сигнал за разширяването на ЕС - богата, стабилна демокрация, която вече е дълбоко интегрирана в европейските структури и би могла сравнително бързо да премине през голяма част от преговорния процес.
Стратегическото значение на страната също е нараснало. Исландия се намира между Европа и Северна Америка, контролира ключова зона в Северния Атлантик и има важно място в сигурността на Арктика. Именно затова спорът за ЕС този път излезе далеч извън традиционния сблъсък около риболовните квоти.
Историята започна след финансовия крах
Исландия кандидатства за членство през 2009 г. след тежката финансова криза, която разтърси банковата й система и икономиката. Преговорите започнаха през 2010 г., но след смяната на властта през 2013 г. евроскептичното правителство ги замрази. Самата кандидатура никога не е била формално оттеглена и юридически продължава да съществува.
Тринадесет години след спирането на преговорите исландците отново получиха възможност да определят посоката. Този път 52,5% избраха те да не бъдат възобновявани, срещу 47,5%, които поискаха нов разговор с Брюксел.
