От петък, 12 юни, Европейският съюз започва да прилага една от най-големите промени в миграционната си политика през последното десетилетие. След двегодишен преходен период Пактът за миграцията и убежището влиза в действие във всички държави членки и въвежда нови правила за контрола по външните граници, процедурите за убежище и връщането на мигранти без право на международна закрила.
За България, която вече е част от Шенген и пази една от ключовите външни граници на ЕС, това означава по-строг и по-бърз режим при миграционен натиск. От МВР заявяват, че страната е подготвена за прилагането на новите европейски правила.
Нов режим на външните граници
Сред най-важните промени е задължителният предварителен скрининг на граждани на трети държави при пристигането им на външните граници на ЕС. Той включва проверка на самоличността, сигурността и здравословното състояние, преди човекът да бъде насочен към процедура за убежище, връщане или друг законов режим. Европейската комисия посочва, че лицата, които не отговарят на условията за влизане в ЕС, ще бъдат регистрирани и ще преминават през идентификация, проверки за сигурност и здравни проверки.
В България вече са изготвени процедури за скрининг както на външните граници, така и във вътрешността на страната, посочват от МВР. Това е важно, защото новият режим не засяга само граничните пунктове, а и случаите, в които граждани на трети държави бъдат установени след влизане на територията на страната. Така системата трябва да работи не само на първата линия, но и при проверки във вътрешността.
По-бързи процедури и повече биометрични данни
Пактът предвижда по-бързо разглеждане на молбите за убежище и ускорени процедури за връщане на хората, които не получават закрила. Целта е да се намали забавянето, при което държавите членки с години носят тежестта на висящи случаи, а хора без право да останат често не се връщат ефективно. Евронюз посочва, че новият регламент за скрининг въвежда задължителни проверки за самоличност, сигурност и здраве на външните граници в срок до 7 дни, а при установяване във вътрешността на ЕС - до 3 дни.
Разширява се и европейската база данни „Евродак“. Тя вече няма да бъде само инструмент за сравняване на пръстови отпечатъци при молби за убежище, а по-широка система за управление на миграцията. Европейската комисия посочва, че новият регламент превръща „Евродак“ в пълноценна база данни за убежище и миграция, която трябва да помага за ясна идентификация на лицата, влизащи в ЕС като кандидати за убежище или като нерегулярни мигранти.
Какво означава това за България
За България новият пакт идва в момент, когато страната вече е в Шенген и ролята ѝ на външна граница става още по-чувствителна. Натискът по маршрутите през Турция и Западните Балкани не е само национален проблем, а част от общата европейска система за сигурност, убежище и връщане. Затова подготовката на службите, капацитетът за регистрация, работата с биометрични данни и бързото насочване на случаите ще бъдат под по-силен европейски фокус.
Европейската комисия вече отбеляза, че държавите членки трябва да ускорят подготовката, за да са готови за новото законодателство през юни 2026 г. В доклада си за напредъка по прилагането на пакта от 8 май 2026 г. Комисията посочва, че основните стълбове на новата система вече са налице, но държавите трябва да продължат да изграждат необходимия оперативен капацитет.
Солидарност, но и повече отговорност
Една от най-спорните части на реформата е новият механизъм за солидарност между държавите членки. Идеята е тежестта да не пада само върху страните на първа линия, а останалите да участват чрез приемане на мигранти, финансови вноски или експертна и оперативна помощ. Европейската комисия описва пакта като баланс между солидарност и отговорност - по-силен контрол по границите, но и споделяне на натиска между държавите членки.
Това е ключово за държави като България, Гърция, Италия и Испания, които често са първа точка на влизане в ЕС. Новият модел обаче ще бъде изпитан на практика едва когато се появи силен миграционен натиск. Тогава ще стане ясно дали солидарността ще работи като реален механизъм, или ще остане административна формула, зад която всяка държава отново ще защитава предимно собствения си интерес.
Защо Европа стигна до тази реформа
Пактът беше приет през 2024 г. след години на спорове между държавите членки за това кой носи отговорност за мигрантите, пристигнали на външните граници. Миграционната криза от 2015-2016 г. показа, че старите правила не издържат при голям натиск, особено когато първите държави на влизане поемат огромна част от регистрацията, приема и процедурите. Затова новата система се опитва да съчетае по-бързи проверки, повече данни, по-ясно разпределение на отговорността и по-ефективно връщане.
Предизвикателствата обаче остават сериозни. Европейски организации и наблюдатели предупреждават, че част от държавите все още имат проблеми с инфраструктурата, капацитета за настаняване, правната помощ и интегрирането на новите системи. Европейският съвет за бежанци и изгнаници отбелязва, че пактът влиза в приложение на 12 юни, но изпълнението му зависи от готовността на всяка държава да приложи новите процедури без хаос и без нарушаване на основни права.
Пактът няма да реши миграционния натиск сам по себе си, но променя начина, по който ЕС ще реагира на него. За България това е едновременно шанс и тест - шанс да работи в по-ясна европейска рамка и тест дали институциите могат да съчетаят сигурност, бързина и законност по границата. Най-големият риск е реформата да остане силна на хартия, но да се препъне в реалността на пунктовете, центровете и процедурите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
