В Германия енотите са едновременно обичани и проклинати. Наричат ги „бандити“ заради характерната черна маска около очите, а животните редовно попадат в новините заради набези в болници, зоопаркове и електроцентрали, където оставят след себе си сериозни щети.
Те са изключително добри катерачи и се адаптират удивително лесно към нова среда. Именно това им е спечелило репутацията на хитри, непредсказуеми и дори „зли“ животни.
Но зад германската история за енотите има една голяма заблуда. Дълго време се е смятало, че те са били пуснати на свобода лично по нареждане на нацисткия лидер и военнопрестъпник Херман Гьоринг.
Архивите обаче разказват друга история.
Не Гьоринг, а административно решение
Енотите не са местен вид за Европа. В Северна Америка те са широко разпространени, но постепенно се появяват и на Стария континент.
Дълго време в Германия се разказва, че именно Гьоринг е наредил освобождаването им край град Касел, за да „обогати фауната“ на страната. Някои версии на историята дори твърдят, че лично е присъствал при пускането на животните.
Бившият ръководител на горската служба във Фьол Еберхард Лайхт решава да провери легендата чрез архивни документи.
Оказва се, че действително е имало заявление до пруската служба по лова за пускането на две двойки северноамерикански еноти край язовира Едерзее близо до Касел. Това се случва във време, когато Гьоринг отговаря за горското стопанство и лова.
Но в документите няма доказателства той лично да е разпоредил операцията.
Още по-любопитното е, че архивите показват, че енотите са били пуснати преди да бъде подписано самото заявление.
Една априлска сутрин през 1934 г. животните са освободени от две касетки на южния бряг на Едерзее край Фьол, на около 50 километра югозападно от Касел.
Оттам започва историята на една от най-успешните инвазивни популации в Европа.
От две двойки до милиони
Енотите се оказват изключително добри в оцеляването и адаптацията. Те могат да живеят както в гори, така и в градска среда, катерят се отлично и не се отказват лесно, когато търсят храна.
Днес Касел дори е наричан „столицата на енотите в Европа“. Само в градската зона се предполага, че живеят около 30 000 животни.
Популацията обаче не произлиза само от четирите енота, пуснати край Едерзее.
Още еноти се измъкват на свобода
Изследванията показват, че по време на Втората световна война е имало и други освобождавания на еноти. Едно от тях вероятно е свързано с ферма за кожи в Бранденбург, която е била засегната от съюзнически бомбардировки в края на войната.
През 2011 г. зоологът Ален Франц започва да изследва генетичния произход на германските еноти.
Ученият и колегите му анализират ДНК на над 400 животни от различни части на Германия.
Резултатите показват наличието на още две значими популации с различен генетичен произход — в Източна Саксония, близо до чешката граница, и в планината Харц.
Това е важно откритие, защото ако всички германски еноти произлизаха само от четири животни, рискът от сериозни генетични проблеми заради близкородственото размножаване би бил огромен.
Енотите не признават граници
Германските еноти отдавна са престанали да бъдат само германски проблем.
Популацията постепенно се разпространява в Нидерландия, Чехия и Швейцария. Между 90-те години на миналия век и 2018 г. броят на енотите в Централна Европа се е увеличил с около 300%.
Животните вече са достигали и до Испания, Швеция и Гърция. Част от тях са избягали от плен, включително от зоопаркове.
„Като цяло са доста добри в бягството“, отбелязва Франц.
И това вероятно е едно от най-големите им природни предимства.
Защо германците ги наричат „миещи мечки“?
Енотите са лесно разпознаваеми по черната „маска“ около очите и изключително сръчните си лапи.
Те често потапят храната си във вода, което е довело до любопитното немско название Waschbär — буквално „миеща мечка“.
И докато някои германци ги смятат за симпатични и забавни животни, други ги виждат като сериозен проблем за градовете и екосистемите.
Енотите са всеядни, адаптивни и достатъчно интелигентни, за да се възползват от почти всяка възможност за храна. В градовете могат да ровят в контейнери, да проникват в сгради и да се катерят там, където човек би се заклел, че е невъзможно.
