Метеорологичният феномен Ел Ниньо бързо се засилва, затопляйки повърхностните води в Тихия океан. Очаква се явлението да предизвика суши, наводнения и екстремни температури, което може да нанесе сериозен удар върху световната икономика, предава Анадолската агенция.
Световната метеорологична организация (СМО) очаква особено силно Ел Ниньо тази година.
Според доклад на СМО условията за Ел Ниньо се очаква да се развият между август и октомври, като аномалията в температурата на морската повърхност може да достигне около 2,9°C, сочат средните стойности от няколко модела. Повишението на температурите може да достигне своя пик около ноември.
Американската Национална океанска и атмосферна администрация (NOAA) очаква Ел Ниньо да достигне много силни нива между октомври и декември, като вероятността това да се случи е над 90%. Според агенцията вероятността феноменът да се задържи до началото на пролетта на следващата година е 97%.
Влиянието на Ел Ниньо има далечни последици за световната икономика чрез селскостопанското производство, цените на храните и суровините, енергийните доставки, логистиката и инфлацията.
Промените в моделите на валежите могат да доведат както до суша, така и до прекомерни количества дъжд, което се отразява върху доставките на ориз, царевица, соя, захар, какао и други земеделски продукти.
Умерено Ел Ниньо може да доведе до около 3% ръст на реалната инфлация при цените на суровините в рамките на шест до 12 месеца след началото на явлението, според Европейската централна банка (ЕЦБ).
Ел Ниньо може също да повиши глобалните цени на суровините извън енергийния сектор с около 5%, като увеличението може да се задържи до 16 месеца.
Повишаването на температурите на морската повърхност при силно Ел Ниньо може да тласне нагоре световните цени на храните за период от около две години, като увеличението може да достигне пик от 9%. Най-силно засегнати биха били цените на соята, царевицата и ориза.
Световната банка очаква цените на хранителните суровини в световен мащаб да се повишат с 2,5% при базовия сценарий тази година. Силно и продължително Ел Ниньо обаче, съчетано с високите разходи за енергия и торове, търсенето на горива и ограниченията върху износа, може да доведе до много по-голямо поскъпване на храните от предварителните прогнози.
Захарта е селскостопанската суровина, която е най-уязвима към повишаване на цените заради Ел Ниньо, според Morgan Stanley. По-слабите мусонни дъждове в Индия, Тайланд и Югоизточна Азия могат да ограничат производството на захарна тръстика, докато прекомерните валежи в Бразилия могат да се отразят на добивите.
По-влажните условия в Аржентина и Южна Бразилия, от друга страна, могат да подпомогнат добивите от някои земеделски култури.
Morgan Stanley очаква рязък и повсеместен скок на цените на зърнените култури да е по-малко вероятен. Според анализаторите въздействието на Ел Ниньо ще зависи от региона, в който се отглеждат културите, както и от момента, в който падат валежите.
Медта е сред суровините, които са изложени на висок риск при силно Ел Ниньо. Обилните валежи и наводненията в Чили могат да засегнат добива на мед, докато сушата в Замбия може да намали производството на хидроелектроенергия. Това би ограничило електроснабдяването на мините и допълнително би затегнало предлагането на мед.
По-меките от обичайното зими в някои региони обаче могат да намалят търсенето на природен газ и електроенергия.
Крайното отражение на Ел Ниньо върху цените на енергията ще зависи от условията в отделните региони.
Въздействието на метеорологичния феномен се различава значително в различните държави. Докато страни като Австралия, Чили, Индия, Индонезия, Япония, Нова Зеландия и Южна Африка могат да отчетат по-слаба икономическа активност, други, сред които САЩ и европейските държави, могат да регистрират растеж по различни канали, според Международния валутен фонд (МВФ).
Доклад на МВФ, обхващащ периода 1979-2013 г. и включващ 21 държави и региона, показва, че краткосрочен инфлационен натиск възниква в повечето страни независимо от географското им положение.
Изследователи от Dartmouth College установяват, че Ел Ниньо през 1982-1983 г. е причинило икономически загуби за 5,7 трилиона долара. Изчислението се основава на модел, който отчита разликата между реалния икономически растеж и растежа, който държавите биха постигнали при отсъствието на явлението.
Само Ел Ниньо от 2023 г. се очаква да е причинило загуби от 3 трилиона долара за световната икономика до 2029 г.
Прогнозната цена на явленията Ел Ниньо, които могат да се появят през XXI век, може да достигне колосалните 84 трилиона долара.
Ел Ниньо оказва влияние и върху логистиката и световната търговия. Това се видя през 2023 г., когато нивото на водата в Панамския канал падна до исторически ниски стойности. Това принуди властите да ограничат броя на преминаващите кораби от 36 на 24 дневно.
По-малките товарни обеми и пренасочването на корабите към по-дълги маршрути могат да увеличат разходите за превоз и времето за доставка.
Ел Ниньо се разглежда като шок за предлагането и доходите, който може пряко и косвено да засегне световната икономика, като същевременно влияе и върху температурите.
По-високите разходи могат да се пренесат върху потребителската инфлация, политиката на лихвените проценти, корпоративната рентабилност и публичните финанси. Логистичните проблеми и прекъсванията в производството на енергия могат допълнително да задълбочат ефектите.
Метеорологичен феномен, който първоначално възниква в конкретен регион, може да се превърне в много по-мащабен шок, който да влияе върху световния икономически растеж в продължение на години.
