Когато България се сравнява с Европейския съюз, обичайно вниманието е насочено към дистанцията между страната и средните европейски показатели. Новият Eurostat Regional Yearbook 2026 обаче позволява да се види и друга важна картина - огромните различия вътре в самата България, предаде БГНЕС. Националната средна стойност често прикрива няколко много различни икономически реалности, а най-ясната разделителна линия минава между Югозападния район, в който е София, и значителна част от останалата страна. Официалните данни на НСИ за 2025 г. показват разлики както в заетостта, така и в концентрацията на бизнеса, които трудно могат да бъдат пренебрегнати.
Евростат поглежда отвъд националната средна стойност
Регионалният годишник на Евростат за 2026 г. беше публикуван на 23 септември и обхваща 13 големи тематични области - население, здравеопазване, образование, пазар на труда, условия на живот, дигитално общество, икономика, бизнес, научни изследвания, туризъм, транспорт, околна среда и земеделие. Данните обхващат не само 27-те страни от ЕС, но и регионите в държавите от ЕАСТ и страните кандидатки.
Именно регионалният поглед е съществен, защото вместо едно национално число показва как икономическите и социалните процеси се разпределят по територията. При България този подход разкрива особено силни вътрешни различия.
Югозападът води убедително при заетостта
За България като цяло коефициентът на заетост сред хората на възраст между 20 и 64 години през 2025 г. е 77%. Зад тази средна стойност обаче стоят много различни регионални резултати.
Югозападният район достига 81,5% - с 4,5 процентни пункта над средното за страната. На другия полюс е Северозападният район със 71,6%. Така разликата между двата района достига 9,9 процентни пункта.
Североизточният район също се представя силно със заетост от 79,2%, което показва, че икономическата карта на България не може просто да бъде сведена до противопоставянето „София срещу всички останали“. В Северния централен и Югоизточния район заетостта е по 75%, а в Южния централен - 73%.
Тези числа показват колко различни могат да бъдат възможностите за работа в отделните части на една и съща държава, въпреки че на национално равнище те се събират в един показател от 77%.
Още по-голяма пропаст при бизнеса
При приходите на нефинансовите предприятия концентрацията е значително по-силна. По предварителните данни на НСИ за 2025 г. всички такива предприятия в България са реализирали общо 305,8 млрд. евро приходи. Само в Югозападния район сумата достига 175,4 млрд. евро. Това означава, че приблизително 57% от приходите на нефинансовия бизнес в цялата страна са концентрирани именно там.
За сравнение, в Южния централен район приходите са 40,8 млрд. евро. Четирите района, които НСИ обединява в Северна и Югоизточна България - Северозападен, Северен централен, Североизточен и Югоизточен, общо достигат 89,6 млрд. евро. С други думи, Югозападният район сам генерира почти двойно повече бизнес приходи от тези четири района взети заедно.
Тук вече не става дума просто за добре познатата констатация, че София е по-богата. Данните показват териториална концентрация на икономическа активност, компании, услуги, работни места и капитал в район с коренно различна структура от много други части на страната.
175,4 млрд. евро срещу 12,7 млрд. евро
Най-ярък е контрастът със Северозападна България. Там приходите на нефинансовите предприятия през 2025 г. са 12,7 млрд. евро - срещу 175,4 млрд. евро в Югозападния район. Разликата е почти 14 пъти.
Северозападът е и районът с най-ниска заетост сред шестте статистически района - 71,6%. Тези две стойности не означават, че всички области и населени места в него имат еднакво състояние или че един показател може сам да обясни регионалното развитие. Те обаче показват мащаба на предизвикателството пред политиките за привличане на инвестиции, създаване на работни места, инфраструктура и задържане на населението.
В същото време Североизточният район е пример защо простото разделение на „София и провинция“ би било подвеждащо. При заетост от 79,2% той е значително над националната средна стойност и само на 2,3 пункта от резултата на Югозапада.
Една държава, но различни икономически реалности
Регионалната статистика показва нещо, което националните средни показатели трудно могат да уловят. България има един общ коефициент на заетост от 77%, но зад него стои дистанция от почти 10 процентни пункта между най-силния и най-слабия статистически район.
Страната има и една национална икономика, в която нефинансовите предприятия отчитат 305,8 млрд. евро приходи, но над половината от тази сума е концентрирана само в Югозападния район. Важно е и уточнението на НСИ, че данните за нефинансовите предприятия за 2025 г. са предварителни и са изготвени по новата европейска класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2.1, поради което директните сравнения с предходни години не са приложими.
Това е и по-голямото послание на регионалния прочит на Евростат. Различията между българските райони не са просто отклонения около една средна национална стойност. Те показват различен достъп до работни места, различна концентрация на бизнес и различни възможности за развитие.
Европейската статистика поставя България върху картата на целия ЕС. Регионалните данни обаче очертават друга, не по-малко важна карта - вътрешната география на икономическите възможности в самата страна. И тя показва, че едно национално число все по-трудно може да разкаже цялата история.
