Пълната забрана за изпреварване на тежкотоварни камиони над 12 тона може да произведе нов проблем по българските магистрали - дълги колони от тирове, движещи се със скоростта на най-бавния сред тях. За това предупреди Йордан Арабаджиев от Съюза на международните превозвачи. Браншът смята, че предложението камионите да бъдат ограничени единствено в дясната лента на магистралите и скоростните пътища не е достатъчно обмислено. Вместо абсолютна забрана превозвачите настояват за ограничения само там и тогава, когато трафикът действително го изисква.
Пак ще влезем в историята на ЕС
„Ние смятаме, че тази мярка не е достатъчно добре обмислена и считаме, че тя ще доведе до повече затруднения, отколкото да реши проблеми. Пак ще влезем в историята на ЕС като първата държава, забранила движението на тежкотоварните автомобили по всички свои магистрали в цялата им дължина“, заяви Арабаджиев пред БНТ.
Поводът е внесеният от депутати от „Прогресивна България“ проект за промени в Закона за движението по пътищата. Той предвижда камионите с допустима максимална маса над 12 тона да могат да използват само най-дясната лента по автомагистралите и скоростните пътища с две ленти в една посока. Забраната ще важи и при изпреварване. Според вносителите целта е повишаване на безопасността след тежки катастрофи с участието на товарни автомобили.
Арабаджиев подчерта, че според превозвачите подобна всеобхватна мярка няма аналог в Европейския съюз. В други държави ограниченията обичайно се прилагат в конкретни участъци - при сериозни наклони, интензивен тежкотоварен поток или в определени часове.
Един бавен камион може да задържи всички останали
Най-простият пример според бранша е камион, който по някаква причина се движи със 70 км/ч при максимално разрешени 90 км/ч. Ако изпреварването е забранено без изключение, всички останали тежкотоварни автомобили ще трябва да се подредят зад него.
„Представете си, че един автомобил се движи с по-ниска от максимално разрешената скорост, имам предвид под 90 км, да речем със 70. Всички останали тежкотоварни автомобили се нареждат след него и на първо място пада скоростта на всички тези превозни средства“, обясни Арабаджиев.
Проблемът може да стане още по-сериозен при извънгабаритен товар или тежко превозно средство, което се движи със значително по-ниска скорост. Тогава колоната зад него може да нарасне бързо и да заеме километри от дясната лента.
Подобни опасения изразиха и други представители на автомобилния сектор. Николай Рашков от Съюза на международните превозвачи и Емил Панчев от Съюза на българските автомобилисти също настояха ограниченията да бъдат съобразени с конкретния участък, натовареността и часа, вместо да действат абсолютно навсякъде.
Проблем и при включването в магистралата
Арабаджиев посочи и друга потенциална последица. Ако дясната лента е постоянно заета от плътна колона от тежкотоварни автомобили, водачите, които навлизат в магистралата от пътен възел, могат да се окажат с много по-малко пространство за безопасно включване.
Затова превозвачите предлагат различен подход - забрани за изпреварване в определени рискови или натоварени участъци, ограничения в конкретни часови диапазони и много по-строг контрол там, където забрани вече съществуват.
Подобен модел се използва и в редица европейски държави, където ограниченията могат да зависят от трафика, релефа и конкретните особености на пътя. Представителите на бранша посочват и друг български проблем - голяма част от магистралите са само с две активни ленти в посока, което прави всяка обща забрана много по-чувствителна за движението.
Предложението все още не е окончателно прието. Парламентарните комисии по транспорт и вътрешна сигурност разглеждат промените, така че предстои спорът между аргумента за по-голяма безопасност и предупрежденията за нови задръствания да продължи и в Народното събрание.
