Световната икономика понася енергийния шок от войната с Иран по-добре, отколкото се очакваше, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, цитирана от Ройтерс. Според нея запасите от енергийни суровини, диверсификацията на доставките и по-големият дял на възобновяемата енергия са помогнали да бъде избегнат още по-тежък удар.
Срещу негативния ефект от войната действа и друг мощен фактор - инвестиционният бум около изкуствения интелект, който постепенно започва да се разпространява извън САЩ. Оптимизмът обаче е предпазлив, защото инфлацията спря да се понижава със същото темпо, а финансовото състояние на редица държави се влошава.
Енергийният удар се оказа по-поносим от страховете
Георгиева посочи, че световната икономика е успяла да се приспособи към ограничените доставки от Персийския залив. Част от натиска е бил компенсиран чрез използване на запаси, по-голямо производство извън региона, разнообразяване на енергийните източници и увеличения капацитет на възобновяемата енергетика. На места временно се е увеличила и употребата на въглища.
Мащабът на първоначалния удар не беше малък. МВФ изчисляваше през юни, че глобалните доставки на петрол са приблизително с 13% под нивата отпреди войната, а тези на втечнен природен газ - с около 20%. Ефектът обаче е много различен за отделните държави, като най-уязвими остават икономиките, които зависят силно от внос на енергия и разполагат с малко бюджетно пространство за компенсиране на по-високите цени.
Изкуственият интелект дърпа в другата посока
Другата сила, която според Георгиева в момента влияе върху глобалната икономика, е огромният инвестиционен поток към изкуствения интелект и свързаната с него инфраструктура. Първоначално този подем беше концентриран главно в САЩ, но постепенно ефектът се разпространява и към други икономики и към държави, участващи във веригата за производство на технологично оборудване.
МВФ вече определи комбинацията като две сили, които дърпат икономиката в противоположни посоки - отрицателен енергиен шок от войната и положителен технологичен импулс. В юлската си прогноза фондът запази очакване за световен растеж от 3% през 2026 г. и ускоряване до 3,4% през 2027 г.
Инфлацията отново започва да тревожи МВФ
По-слабата страна на картината е инфлацията. Международният валутен фонд вече прогнозира глобално поскъпване от 4,7% през тази година и признава, че процесът на дезинфлация, започнал през 2024 г., е спрял. Нов скок на петрола може отново да усили натиска върху потребителските цени и да принуди централните банки да задържат по-високи лихви за по-дълго.
Георгиева обърна внимание и на покачващата се доходност по държавните облигации. Според нея това е сигнал, че инвеститорите следят все по-внимателно големите бюджетни дефицити и високия държавен дълг, затова страните трябва да разполагат с убедителни планове за стабилизиране на публичните финанси.
Следващият тест идва на срещата на Г-20
Шефът на МВФ направи коментарите във Вашингтон преди срещата на финансовите министри и управителите на централните банки от Г-20 в Ашвил, Северна Каролина. Основната среща е насрочена за 31 август и 1 септември, а преди нея ще разговарят заместник-министрите и представители на централните банки.
На масата ще бъдат именно част от проблемите, за които предупреждава Георгиева - устойчивостта на световния растеж, инфлацията, държавните финанси и последиците от енергийното напрежение. Засега оценката на МВФ е по-добра от първоначалните страхове, но фондът предупреждава, че енергийният шок още не е приключил и ново силно поскъпване на петрола може бързо да промени картината.
