Държавата е заделила около 200 млн. евро в бюджета за тази година за енергоемките производства в опит да запази конкурентоспособността на предприятията и работните места. Вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев обаче постави ясно условие - насърчителни мерки ще има само срещу нова заетост и плащане на данъци в България.
Това стана ясно след работна среща на Пулев с президента на КНСБ Пламен Димитров и представители на браншовите организации на синдиката. "Всички тези реформи под никаква форма не трябва да ощетяват хората, които в момента работят в предприятията", заяви вицепремиерът.
Милионите вече са заложени
Подкрепата за енергоемките предприятия е част от по-широкия пакет за индустрията. В края на юли Пулев съобщи, че освен 200 млн. евро за тези производства в Бюджет 2026 са предвидени и още 60 млн. евро за насърчителни мерки по инвестиционни проекти. По думите му целта е да бъдат подкрепени и предприятията, които вече произвеждат, инвестират и осигуряват заетост.
"Около 200 милиона евро осигурихме в бюджета за 2026 година за енергоемките производства в страната. Това беше едно от основните искания и от браншовите, и от работодателските организации", заяви Пулев пред представителите на КНСБ.
Помощ само срещу работни места
Правителството възнамерява едновременно да пази съществуващите производства и да привлича нови инвестиции с висока добавена стойност. Пулев подчерта, че публичният ресурс няма да бъде безусловен.
"Ще има насърчителни мерки, ще има подкрепа от държавата само и единствено ако се създадат работни места и се плащат данъците в страната, за да може тези средства да се използват за разрастване на социалната база", каза той. "Нашата врата винаги е отворена за открит диалог. Изключително голямо значение отделяме на хората и на условията на труд", добави вицепремиерът.
Индустрията получава карта до 2035 г.
На срещата е обсъдена и Националната индустриална стратегия, по която вече приключи аналитичният етап. В края на юли Министерството на икономиката съобщи, че следващата фаза е изготвянето на стратегическия документ с визия, приоритети и мерки за развитието на българската индустрия до 2035 г. Сред очертаните направления са конкурентоспособността, технологичната модернизация, цифровата трансформация и човешкият капитал.
Представителите на КНСБ са поискали и възстановяване на работата на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество в ключови сектори като химическата промишленост, металургията, машиностроенето и леката промишленост. Обсъдени са загубата на работни места през последните години, ранното наблюдение на рисковете за заетостта и преквалификацията при преструктуриране на предприятията.
"Лукойл" също влезе в разговора
Синдикатите са приветствали възстановяването на активния социален диалог в "Лукойл" след назначаването на Евгени Симеонов за особен търговски управител и действията за осигуряване на необходимата дерогация за работата на рафинерията. На 13 август Симеонов съобщи, че "Лукойл - България" е постигнала най-силното си представяне за последните шест години, а рафинерията в Бургас е увеличила преработката на нефт.
От КНСБ са дали положителна оценка и на решението за отпадане на забраната за износ на дизелово гориво след девет месеца ограничения. Въпросът се разглежда от Народното събрание, а според синдикатите промяната е важна за стабилността и конкурентоспособността на предприятието.
