Огромни количества злато може да се крият под ледената покривка на Антарктида, но колко точно е благородният метал никой засега не може да каже. Геоложкото минало на континента дава сериозни основания да се предполага наличието на богати минерални системи, а учени действително са установявали златна минерализация в антарктически скали. Популярните твърдения за стотици и дори хиляди тонове обаче трябва да се приемат предпазливо - няма извършено мащабно проучване или сондиране, което да е доказало подобни промишлени запаси.
Гондвана дава най-голямата следа
Причината учените изобщо да търсят аналогии със златоносни райони е далечното геоложко минало на Антарктида. Преди разпадането на древния суперконтинент Гондвана тя е била свързана с Африка, Австралия, Южна Америка, Индия и други днешни земни масиви.
В някои от тези райони днес се намират едни от най-големите находища на злато, желязо, мед, никел и други метали. Геоложки структури, които продължават от Австралия и Южна Америка към Антарктида, подсказват, че подобни процеси са протичали и там.
Това обаче е индикация за потенциал, а не доказателство, че под леда непременно лежат находища с размерите на тези в Южна Африка.
Злато действително е откривано
Има и по-конкретни доказателства. В Северна Виктория, част от Трансантарктическите планини, е описано златоносното проявление Дорн. Изследванията показват злато във вени, образувани при древни хидротермални процеси, а геоложките характеристики имат сходства със златоносни области в Югоизточна Австралия.
Това е важно, защото потвърждава, че на континента действително са съществували геоложки условия за образуването на златни минерализации.
Но между откриването на злато в скали и доказването на огромно икономически използваемо находище има голяма разлика. Геолозите трябва да установят площта, дебелината, съдържанието на метал и общия обем на рудата, преди изобщо да говорят за реални запаси.
98% от континента е под лед
Точно тук започва големият проблем. Около 98% от Антарктида е покрита с лед, който на места достига дебелина от няколко километра. Това оставя на повърхността само малка част от скалния фундамент, върху който могат да се извършват класически геоложки изследвания.
Затова знанията за минералните ресурси на континента остават много по-ограничени от тези за останалите части на света. Геофизичните изследвания могат да покажат какви структури има под леда, но не са достатъчни, за да бъде изчислено надеждно количество злато.
Именно поради това оценки от рода на „стотици“ или „хиляди тонове“ трябва да се разглеждат като спекулативни, а не като установени запаси.
Антарктида има особен международен статут
Не е съвсем точно да се твърди, че Антарктида просто „не принадлежи на никого“. Седем държави имат исторически териториални претенции към части от континента, някои от които се припокриват, докато други държави не ги признават.
Антарктическият договор на практика замразява този спор. Докато той е в сила, не могат да бъдат предявявани нови териториални претенции или разширявани съществуващите.
Договорът изисква континентът да се използва за мирни цели и гарантира свободата на научните изследвания. Военни бази, маневри и изпитания на оръжия са забранени, макар че военно оборудване и персонал могат да се използват за научни и други мирни задачи.
Златото може да е там, но мините са забранени
Решаващата бариера пред евентуалния добив идва от Мадридския протокол за опазване на околната среда към Антарктическия договор. Той определя Антарктида като природен резерват, посветен на мира и науката.
Член 7 забранява дейностите, свързани с минералните ресурси, с изключение на научните изследвания.
Това означава, че дори утре учените да установят огромно златно находище, държава или компания не би могла просто да изпрати минна техника и да започне експлоатацията му при действащия режим.
Причината е и екологична
Подобна забрана има много сериозна екологична логика. Създаването на мина в Антарктида би означавало изграждане на пътища или други транспортни съоръжения, складове за горива, тежка инфраструктура и системи за преработка на руда в една от най-суровите и чувствителни среди на планетата.
При авария замърсяването би било изключително трудно за ограничаване и почистване. Потенциално засегнати биха били ледът, крайбрежните води и местообитанията на редица животински видове.
Към това се прибавя и огромната икономическа цена. Дори без международната забрана добиването на руда под километри лед, при екстремни температури и на огромно разстояние от индустриална инфраструктура би било сред най-сложните минни операции, предприемани някога.
Митът за 2048 година
Около минералните богатства на Антарктида често се появява и твърдението, че забраната за добив автоматично изтича през 2048 г. Това не е вярно.
Нито Мадридският протокол, нито Антарктическият договор имат дата на изтичане. След 2048 г. съществува възможност при определени условия да бъде поискан преглед на режима, но това не означава автоматично отваряне на континента за минно дело.
Затова засега потенциалното златно богатство на Антарктида остава точно там, където е било милиони години - под леда. Геологията подсказва, че континентът може да крие значителни минерални ресурси, но науката все още не разполага с доказателства за митичните „хиляди тонове“ злато, за които периодично се говори.
