От 1 септември започва изборът между динамичен, балансиран и консервативен подфонд, който не подаде заявление, ще бъде разпределен според възрастта
Милиони българи скоро ще трябва да погледнат по-внимателно парите, които всеки месец се трупат за втората им пенсия. От 1 януари 2027 г. универсалните пенсионни фондове преминават към нов модел, при който спестяванията няма да се инвестират по еднакъв начин за 25-годишния служител и за човека, на когото остават примерно три години до пенсия. Преди промяната да влезе в сила, от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените получават възможност сами да изберат колко инвестиционен риск са готови да поемат.
Три различни пътя за едни и същи пенсионни пари
Досега парите на осигурените в един универсален пенсионен фонд се управляваха по обща инвестиционна политика. Новият модел разделя фонда на три подфонда - динамичен, балансиран и консервативен. Всеки ще има различни ограничения за това колко от средствата могат да бъдат вложени в активи с променлива доходност като акции.
Най-свободни ръце ще има динамичният подфонд. До 90% от активите му ще могат да бъдат насочвани към финансови инструменти с променлив доход. Това означава по-голяма възможност за печалба в периоди на растящи пазари, но и по-големи колебания, когато борсите вървят надолу.
Балансираният подфонд ще може да инвестира до 55% от активите в такива инструменти. При него идеята е рискът да бъде по-умерен - част от парите могат да търсят по-висока доходност, а друга част да бъде държана в по-стабилни инвестиции.
При консервативния подфонд таванът пада до 25%. Той е предназначен преди всичко за хората, които наближават момента, в който ще трябва да започнат да използват натрупаното. Там основната цел е да се намали опасността сериозен спад на финансовите пазари непосредствено преди пенсионирането да стопи значителна част от постигнатото през предишните десетилетия.
Който не избере, ще бъде разпределен според възрастта
Срокът за първия избор е съвсем конкретен - от 1 септември до 30 ноември 2026 г. Заявлението се подава до пенсионноосигурителното дружество, което управлява универсалния пенсионен фонд на човека. Преди това дружеството трябва да предостави информация и консултация за различните възможности.
Липсата на заявление не означава, че парите остават извън новия модел. До 15 декември пенсионните дружества трябва служебно да разпределят хората според възрастта им към 1 януари 2027 г.
Хората под 50 години ще попадат в динамичен подфонд. След навършването на 50 години служебният модел ги премества в балансиран. Когато човек достигне възраст, която е с три години по-ниска от законовата му възраст за пенсиониране, той задължително трябва да бъде в консервативния подфонд. Тогава вече няма право да избира по-рискова стратегия.
Това е по-точно от често използваното обяснение, че консервативният фонд започва непременно след 62 години. Пенсионната възраст е различна според приложимите правила, затова законът говори за оставащи три години до нея, а не за една обща възраст за всички.
Има и още една възможност. Човек може изобщо да не избира постоянно конкретен профил, а да предпочете т.нар. стратегия на жизнения цикъл. Тогава парите автоматично се преместват от динамичния към балансирания и накрая към консервативния подфонд с напредването на възрастта.
След въвеждането на системата изборът също няма да бъде вечен. Законът позволява след изтичането на определен период, по правило една година от предходния избор или служебното разпределение, човек да промени инвестиционния профил в рамките на разрешеното за възрастта му.
Защо младите автоматично отиват при по-висок риск
Логиката зад реформата е времето. Човек на 25 или 30 години има десетилетия до пенсиониране. Ако финансовите пазари попаднат в криза и инвестициите временно поевтинеят, има дълъг период, през който загубите могат да бъдат възстановени. При човек, който трябва да се пенсионира след две години, подобно време няма.
Комисията за финансов надзор обяснява, че именно затова младите не се разпределят по подразбиране в консервативен фонд. Според регулатора прекалено предпазливото инвестиране през целия трудов живот би ограничило възможността за натрупване на по-висока доходност.
КФН е направила и моделна сметка за ефекта от промяната. При заложените в нея допускания динамичният профил за възрастта от 20 до 49 години е с използвана доходност 5,60%, балансираният след 50 години - 3,46%, а консервативният в последните години - 1,98%. При този сценарий изчисленият коефициент на заместване от универсалния фонд се повишава от 12,25% при стария модел до 21,24%. Това е моделна прогноза, а не обещана бъдеща доходност. Резултатът при реалните инвестиции ще зависи от пазарите през следващите десетилетия.
Мащабът на промяната е значителен. Към края на март 2026 г. във всички допълнителни пенсионни фондове са осигурени над 5,15 млн. души, а общите нетни активи на пенсионните фондове са 15,8 млрд. евро. Универсалните фондове държат почти 87% от активите на целия сектор.
И таксите започват да зависят от резултата
Промяната засяга не само начина на инвестиране. Променя се и моделът, по който пенсионните дружества получават част от възнаграждението си.
При досегашния режим максималната удръжка от всяка осигурителна вноска е до 3,75%, а инвестиционната такса достига до 0,75% годишно от нетните активи. Новата система постепенно намалява тежестта на някои от тези плащания и въвежда компонент, зависещ от реализираната доходност. КФН обяснява промяната със стремеж дружествата да имат по-силен стимул за активно управление и по-добър инвестиционен резултат.
Още през 2027 г. инвестиционната такса при динамичния подфонд може да включва до 0,65% годишно върху нетните активи и до 1,5% върху реализирания инвестиционен доход. При балансирания таванът за компонента върху доходността е до 1%, а при консервативния през 2027 г. е предвидена само такса върху нетните активи до 0,65%. Законът задава максимални граници - дружествата могат да определят по-ниски такси.
По-големият риск върви с по-големи резерви
Заедно с възможността пенсионните фондове да инвестират по-активно се увеличават и изискванията към финансовите им буфери. КФН прие нови наредби за резервите и капиталовата база през лятото на 2026 г.
При универсалните фондове резервът за гарантиране на брутните вноски досега е бил в размер 0,5% от нетните активи. Новият модел увеличава изискваните буфери до между 1% и 1,5% според конкретния случай. Дружествата трябва всеки месец да преизчисляват резервите и при недостиг да ги допълват със собствени средства.
По-сериозна защита се въвежда и при самото изплащане на парите. Резервите вече трябва да обхващат не само пожизнените пенсии, но и определени срочни плащания, като КФН предвижда чувствително по-високи размери на тези буфери.
Първата задача е да открием къде са парите ни
Преди да мисли за динамичен или балансиран подфонд, човек трябва да знае в кой универсален пенсионен фонд се осигурява. Ако това е забравено, информацията може да бъде проверена чрез електронните услуги на НАП.
До 31 август 2026 г. пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните политики на новите подфондове и да уведомят осигурените за предстоящия избор чрез сайтовете си, а когато имат съответното съгласие - и по електронна поща.
При избора човек ще получава документ с основна информация и консултация. Предвиден е и въпросник, чрез който да бъде оценено какво ниво на риск е подходящо за него. Препоръката не е задължителна и осигуреният може да направи друг допустим избор. КФН съветва да се гледат инвестиционната политика, портфейлът, таксите и правилникът на фонда, а не само показаната доходност за кратък минал период.
