Резултатите от конфликта – над 10 000 жертви и 45 милиона бедстващи хора
Войната в Иран, зачената като регионален сблъсък на суета и ракети, се превърна в глобален тектоничен трус, който пренареди очертанията в политиката, както в глобален, така и в регионален план.
Макар оръжията да утихнаха с подписания Меморандум за разбирателство, димът над Ормузкия проток се вдигна, за да разкрие една нова карта на печеливши и губещи от конфликта.
Още преди да се обявят очакваните 14 точки, подписани от САЩ и Иран, директните последствия от войната вече бяха факт.
Според данните на международните организации преките и индиректни загуби за световната икономика само за първите няколко месеца от конфликта възлизат на минимум 590 милиарда долара.
Експертите изчисляват, че заради блокирания Ормузки проток светът е губил средно по 3,20 долара от глобалния БВП за всеки 1 долар прекъсване на търговията през морските точки.
ООН изчисли, че преките разходи за военни операции на двете коалиции в Близкия изток са стрували по около 2 милиарда долара на ден.
Изпълнителният директор на Vitol обяви, че светът е изгубил между 600 и 700 милиона барела суров петрол от редовно производство.
Жертвите от боевете в Иран, Ливан, Ирак и Израел надхвърлят 7 400 – 10 000, близо 50 000 са ранени, основно цивилни граждани в Иран и Ливан.
Според данни на Международния валутен фонд, заради инфлацията и прекъснатите доставки на торове и храни, поне 45 милиона души по целия свят са изпаднали в състояние на остра продоволствена криза.
В тази кратка, но опустошителна буря, докато едни кървяха финансово и логистично, други - превърнаха хаоса в най-доходния си актив. Истинският геополитически джакпот бе прибран далеч от светлините на прожекторите. 5 са големите печеливши, а две държави са най-губещите.
САЩ остава военният лидер на света
САЩ получи своя трофей на „миротворец от позиция на силата“, а Доналд Тръмп показа пореден електорален коз преди междинните избори, разигравайки перфектно картите си така, че да избегне дълго сухопътно тресавище.
Чрез ликвидирането на Али Хаменей и голяма част от властта в Техеран, с масираното унищожаване на ирански военни бази и ракетни складове, САЩ демонстрираха безусловно военно надмощие, което изпрати сигнал към други глобални съперници.
С подписването на споразумението и вдигането на морската блокада, Уолстрийт отбеляза рекордни нива, а цените на петрола паднаха до тримесечно дъно, носейки глътка въздух за американските потребители.
САЩ запази правото си на силов арбитър в Близкия изток, но също така с отварянето на Ормуз демонстрира, че владее силата да блокира или отблокира всяка глобална морска артерия.
Обявявайки споразумението за „голям ден за световния мир“, Тръмп успя да го запише като свой личен триумф и да докаже, че умее да постига световни сделки, които другите лидери не могат да договорят. А с овладяването на цените на бензина в САЩ, тушира гнева на избирателите за инфлацията.
Дипломатическият удар на Китай
Докато Америка потвърди глобалното военно лидерство, Китай се позиционира като незаменим посредник между Запада и Близкия изток, засилвайки влиянието си в региона чрез посредничество за стабилност.
Нещо повече - Пекин се възползва от изолацията на Иран, за да договори дългосрочни доставки на ирански петрол при огромни отстъпки в цената, заобикаляйки официалните пазари.
Още докато течеше временното примирие, Китай успя да договори и със САЩ, и с Иран огромни инвестиции за възстановяване на разрушената иранска инфраструктура, обвързвайки Техеран още по-силно в своята инициатива „Един пояс, един път .“
Русия спечели от скъпия петрол
Скокът на цените на петрола над $120 за барел по време на ударите дойде дюшеш за задъханата руска икономика, напомпа растежа, свали лихвите и даде глътка въздух на Кремъл с милиарди неочаквани приходи за руския бюджет.
Войната в Близкия изток отклони вниманието, медийния фокус и критично важните западни системи за ПВО, включително системите Patriot, далеч от украинския фронт, което допълнително улесни руснаците на фронтовата линия в Украйна.
Отслабеният и изолиран Иран стана още по-зависим от руската военна и технологична подкрепа, която тепърва ще става ясно как е поделена с Китай.
Саудитска Арабия – регионалният лидер
Военното осакатяване на Иран и елиминирането на Хаменей премахнаха най-голямата екзистенциална заплаха за сигурността на Рияд в Персийския залив. Освен това Саудитска Арабия бързо компенсира недостига на пазара, заемайки дяла на Иран и увеличавайки собствените си приходи от износ на петрол.
Регистрира впечатляващо дипломатическо умение и успя чрез Оман и Пакистан да координира ключовите стъпки по мирния план. Това безспорно повиши регионалния авторитет и лидерство на Мохамед Бин Салман.
Тактически триумф за сигурността за Израел
Неутрализирането на "Оста на съпротивата" с масираните удари срещу иранските проксита в Ливан, Сирия и Йемен, осигури на Израел стратегическо спокойствие по границите. Израелските ВВС постигнаха дългогодишната си цел да върнат иранската ядрена програма с години назад чрез преки удари по секретни обекти.
За премиера Нетаняху обаче краят на войната идва със смесени чувства, защото задълбочаването на конфликта му с Тръмп ще има последици, които тепърва ще гледаме.
Опустошеният Иран
Макар конфликтът да приключи с подписването на Меморандума за разбирателство и временно прекратяване на огъня, последствията за страната са катастрофални в дългосрочен план, а загубите са във всички посоки. Ликвидирането на върховния лидер безспорно унищожи идеологическия и политически стълб на Ислямската република. Страната изпадна в безпрецедентна криза на лидерството, принуждавайки временното правителство в Техеран да преговаря от по-слаба позиция.
Масираните американски и израелски въздушни удари парализираха иранската икономика, поразявайки рафинерии, пристанища, фабрики и енергийната мрежа, а хуманитарната катастрофа допълнително вгорчи живота на местните хора. Иранският народ понесе тежки жертви, масово вътрешно разселване, липса на ток, питейна вода и достъп до основни медицински услуги.
Финансовият колапс тепърва ще се усеща, след като риалът се срина до историческо дъно, а инфлацията в страната е неконтролируема.
В същото време противовъздушната отбрана на страната е напълно преодоляна, а голяма част от ракетния арсенал е почти изчерпан.
Уязвимата Украйна
Украйна се превърна във втория най-голям губещ на международната сцена. Войната в Близкия изток отклони вниманието на медиите, изчерпа дефицитните западни запаси от боеприпаси и принуди САЩ да пренасочат ракетите и оборудването далеч от украинския фронт, оставяйки страната в уязвимо положение.
Европа – неочаквани дългосрочни ползи
Въпреки че не понесе преки военни разрушения на своя територия, Европа влезе в ролята на косвена жертва, чиято икономическа и стратегическа сигурност бе сериозно подкопана. Парадоксът е, че заедно с тежките щети, се появиха и неочаквани дългосрочни ползи.
Старият континент преживя скок на инфлацията, оскъпяване на живота и спад в производството, особено на германската и френската тежка индустрия, а освен това трябваше да поеме огромния финансов и военен товар за Украйна.
Кризата обаче подейства като мощен катализатор. Притисната до стената, Европа интегрира енергийните си мрежи с рекордна скорост и започна масирани инвестиции в нови източници, водородни технологии и терминали, извън Персийския залив, за да прекрати завинаги зависимостта си от нестабилни региони.
Конфликтът подейства като военно и стратегическо събуждане за ЕС, което ускори плановете за създаване на обща европейска отбранителна доктрина и мащабно производство на собствени оръжия в ЕС.
Пробив за Турция и Азербайджан
Тъй като Турция запази неутралитет във войната, тя се превърна в ключов сухопътен и енергиен коридор. През нея Европа успя да спаси част от логистичните си вериги с Азия, заобикаляйки блокираните морета.
Турция и Азербайджан безспорно постигнаха сериозни икономически и логистични пробиви по време на конфликта. Те си осигуриха дългосрочни договори за доставка и договорираха изграждането на нов зелен енергиен коридор към Европа.
Засиленият им достъп до европейския пазар обаче дойде на цената на инфраструктурни ограничения и засилен регулаторен натиск от Европейския съюз.
Въпреки огромното желание на Европа да купува каспийски газ през Турция, настоящият капацитет на газопроводите като ТАНАП, е напълно запълнен. За да се увеличи драстично износът, са нужни години работа и милиарди долари нови инвестиции.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
