Представете си, че влизате в уютна пекарна в Копенхаген. Витрините са отрупани с пухкави канелени рулца, сладкиши с кардамон и ароматен лимонов кейк, поръсен с пудра захар. Идва вашият ред, посочвате какво искате и внезапно се оказва, че не знаете как да кажете една от най-обикновените думи на учтивост – „моля“.
Не защото не сте научили достатъчно датски. А защото в езика няма универсална дума, която да изпълнява точно същата роля като английското please или българското „моля“.
И това не е особеност само на Дания.
Подобна ситуация може да ви се случи в Швеция, Норвегия, Исландия и Финландия. В езиците на тези пет северноевропейски държави учтивостта се изразява по различен начин и невинаги е необходимо да използвате специална дума, за да прозвучи молбата ви любезно.
Защо е така? Нима хората в едни от най-богатите и подредени общества на света са по-груби от останалите?
Отговорът, който дава BBC Travel, е изненадващ: в тези страни учтивостта често е въпрос не на думи, а на равнопоставеност.
Защо не казват „моля“?
Когато пътуваме в чужбина, обикновено се стремим да научим няколко основни израза – „здравейте“, „довиждане“, „да“, „не“, „моля“ и „благодаря“.
Но в Северна Европа този списък невинаги работи.
Езиковедът д-р Джеймс Пуховски, изследовател в Норвежкия център за писмена култура Nynorsk Kultursentrum, обяснява, че търсенето на буквален превод на „моля“ често е погрешният подход.
Причината е, че различните езици използват различни средства, за да покажат уважение и добронамереност.
В датска пекарна например човек може да поиска сладкиш с израза må jeg bede om – „Може ли да помоля за...“.
Шведите често добавят tack, което означава „благодаря“, дори когато отправят молба.
В Норвегия понякога е достатъчно леко повишаване на интонацията в края на изречението и приятелска усмивка.
Така една на пръв поглед директна реплика може да прозвучи съвсем възпитано за местните, въпреки че в английския или българския би изглеждала прекалено рязка.
Прекалената любезност може да дразни
Преподавателката по датски език Даниела Хумелгрен обяснява, че прямотата е съществена част от местния начин на общуване.
„Тук ефективността се цени и общуването като цяло е директно“, казва тя.
Според нея прекалената учтивост понякога може да изглежда досадна, особено когато забавя извършването на нещо съвсем обикновено.
Представете си човек, който поръчва кафе и придружава всяка своя реплика с дълги благодарности, извинения и уверения, че не иска да притеснява служителя.
В друга култура подобно поведение може да се приеме като знак за отлично възпитание.
В Дания обаче то може да прозвучи неестествено.
Там кратката, ясна и дружелюбна комуникация често е напълно достатъчна.
Грубост ли е това? Не, зад него стои цяла философия
Според д-р Пуховски разликата е свързана с начина, по който са устроени северноевропейските общества.
В тях равенството между хората е особено важна ценност.
Затова и социалните различия не се подчертават толкова силно в ежедневната реч.
Официални обръщения като Herr и Frue, съответстващи на „господин“ и „госпожа“, до голяма степен са излезли от обичайната употреба.
Това отразява убеждението, че хората не трябва постоянно да демонстрират общественото си положение, титлата или професионалния си авторитет.
Ако всички са равнопоставени, няма необходимост единият непрекъснато да изразява словесно подчинение или прекомерно уважение към другия.
Точно тук се появява и една от най-любопитните скандинавски идеи.
Законът на Янте: Никой не е по-важен от останалите
Тази философия често се свързва с т.нар. Закон на Янте (Janteloven).
Той не е действителен закон, приет от парламент, а културно понятие, описващо традиционната скандинавска нагласа към равенството и скромността.
Основната му идея е, че никой не бива да се смята за по-специален, по-важен или по-добър от останалите.
В ежедневното общуване това означава по-малко демонстрации на социално превъзходство и по-слабо подчертаване на различията в статуса.
Ето защо уважението не се изразява непременно чрез официални обръщения или специални любезни думи.
То може да се крие в самата формулировка на изречението, в гласа, усмивката и конкретната ситуация.
„Езикът е нещо повече от думи. Важно е и как представяш една идея“, обяснява Пуховски.
Подобни обществени нагласи се наблюдават и във Финландия, макар финският език да принадлежи към различно езиково семейство от датския, шведския, норвежкия и исландския.
Как да бъдем учтиви, без да казваме „моля“?
Според Даниела Хумелгрен най-разумният съвет към чужденците е прост: наблюдавайте местните.
„Трябва да съобразите нивото си на учтивост с мястото, на което се намирате“, съветва преподавателката.
Тя препоръчва пътешествениците да следят как хората се обръщат към непознати, как разговарят с персонала в заведенията и какъв тон използват.
Дори да не говорят местния език, те могат да научат много от жестовете, мимиките и начина, по който се води разговорът.
Особено полезна дума е „благодаря“.
В Швеция тя звучи tack, в Дания – tak, в Норвегия и Исландия – takk, а във Финландия – kiitos.
Научни изследвания върху употребата на шведското tack показват, че то е свързано не просто с благодарност, но и с идеята за равенство и взаимност между събеседниците.
С други думи, човек може да изрази уважение, без да създава усещането, че някой от участниците в разговора стои по-високо от другия.
Поръчайте си кафе без „моля“ – никой няма да се обиди
Добрата новина за туристите е, че не бива да се тревожат прекомерно за тези различия.
Ако влезете в кафене в Копенхаген и поръчате напитка, без да добавите tak, едва ли някой ще ви изгледа сърдито или ще ви направи забележка.
Важни са цялостното ви отношение, тонът и уважението към човека отсреща.
Дори прекалените усилия да изглеждате възпитани понякога могат да постигнат обратен ефект.
Хумелгрен дава любопитен пример от професионалния живот.
Тя казва, че никога не е чувала някой в Дания да изпраща физическа благодарствена картичка след интервю за работа.
Подобен жест би ѝ се сторил пресилен и дори би могъл да породи подозрения, че човекът се опитва да спечели специално отношение.
В други държави обаче изпращането на благодарствено съобщение след среща с работодател може да се смята за проява на професионализъм.
Разликата показва колко относителни са правилата на доброто възпитание.
Когато по-малко думи означават повече уважение
Северноевропейската култура предлага любопитен урок за начина, по който общуваме.
Да бъдеш учтив невинаги означава да използваш повече думи.
Понякога е достатъчно да бъдеш ясен, спокоен и уважителен, без излишна церемониалност.
Разбира се, това не означава, че всички жители на Северна Европа говорят еднакво или че в техните езици няма други начини за изразяване на молба. Различията между държавите, поколенията и конкретните ситуации остават съществени.
Но ако следващия път в Дания, Швеция, Норвегия, Исландия или Финландия не чуете „моля“, не бързайте да приемате това за невъзпитание.
Възможно е човекът отсреща да е напълно любезен – просто да говори на езика на едно общество, в което уважението не се измерва с броя на учтивите фрази.
