Да уловиш нещо, което преминава почти безпрепятствено през Земята, през стените и дори през човешкото тяло, звучи като задача за научната фантастика.
Физикът Франсис Халзен обаче превърна тази идея в реалност – и получи Нобеловата награда за физика за 2026 г.
Кралската шведска академия на науките отличи белгийския учен, който работи в Университета на Уисконсин-Медисън, за решаващия му принос към обсерваторията IceCube и откриването на високоенергийни неутрино с астрофизичен произход.
Неутриното е една от най-неуловимите частици във Вселената. То няма електрически заряд и взаимодейства изключително слабо с материята. Огромен брой неутрино преминават през нас постоянно, без изобщо да ги усетим.
Затова учените понякога ги наричат „частици-призраци“.
Халзен предлага необичайното си решение още през 1988 г.: вместо учените да строят огромен детектор, защо да не използват това, което природата вече е създала?
Антарктическия лед.
Така се ражда IceCube – обсерватория на Южния полюс, която използва приблизително един кубичен километър прозрачен лед като гигантски детектор. Хиляди светлинни сензори са поставени дълбоко под повърхността. Когато рядко неутрино взаимодейства с материята в леда, възниква слаба светлина, която чувствителните прибори могат да регистрират.
IceCube е завършен през 2011 г. и оттогава позволява на физиците да „виждат“ Вселената по начин, който обикновените телескопи не могат.
Неутриното може да пристигне от едни от най-бурните места в Космоса – около черни дупки, активни галактики и други екстремни астрофизични обекти.
Затова откритията на IceCube откриват нова врата към Вселената.
Самият Халзен приема наградата като признание не само за себе си, а и за огромния международен екип, превърнал дръзката му идея в действителност.
А на въпрос дали някога неутриното би могло да служи и за комуникация с извънземни цивилизации, физикът призна, че подобна идея е обсъждана.
Но побърза да се върне на Земята: според него човечеството има достатъчно реални проблеми за решаване.
