Любопитно

Земята пулсирала като огромно сърце 9 дни. Разкриха невероятната причина

Гигантско свлачище предизвикало вълна, изкачила се на 200 метра по скалите, а последиците били засечени по целия свят

Земята пулсирала като огромно сърце 9 дни. Разкриха невероятната причина

В продължение на девет дни Земята пулсирала с почти невероятна точност - веднъж на всеки 92 секунди. Загадъчният сигнал бил регистриран от сеизмографи по целия свят, но учените дълго не успявали да установят какво го предизвиква. Нямало обичайно земетресение, вулканично изригване или друго познато явление, което да обясни продължителните вибрации. Разследването на природната мистерия отвело специалистите до едно от най-отдалечените места на планетата, където огромна водна маса се люлеела между скалите като в гигантска вана.

Загадъчният пулс, който обиколил планетата

Всичко започнало на 16 септември 2023 г., когато сеизмологичните станции регистрирали необичаен нискочестотен сигнал. За разлика от стандартните земетресения, които пораждат множество различни колебания, този бил изключително равномерен и се повтарял през 92 секунди.

Още по-странно било, че не затихнал за няколко минути или часа. Продължил цели девет дни, като бил засичан от изключително чувствителни измервателни уреди на огромни разстояния.

Учените започнали да търсят източника му, но първоначалните данни не приличали на нищо познато. Едва след съпоставяне на сеизмичните записи със сателитни изображения следите ги отвели до фиорда Диксън в Източна Гренландия.

За необикновената история припомня френското научнопопулярно издание "Футура", което представя резултатите от няколко международни изследвания.

Гигантско свлачище издигнало водата на 200 метра

В деня на появата на сигнала огромна част от планински склон се откъснала и се срутила към фиорда. Заедно със скалите паднали и големи количества лед от разположения наблизо ледник.

Според изследването на Кристиан Свеневиг и неговия екип, публикувано в научното списание "Сайънс" през 2024 г., приблизително 25 милиона кубически метра скали и лед се устремили към водата.

Ударът предизвикал чудовищно цунами. В непосредствена близост до мястото на срутването водата се изкачила по стръмните скални склонове на височина около 200 метра. По протежение на приблизително 10 километра от фиорда средната височина, до която достигнала водата по бреговете, била около 60 метра.

Тук обаче се крие една важна подробност. Височината от 200 метра не означава, че през целия фиорд се е движила толкова висока вълна. Това е максималната височина, до която водата се е изкачила по скалите след първоначалния удар.

Самото цунами се превърнало в нещо още по-необикновено.

Природата създала гигантски барабан, който не спирал да бие

Обикновено големите морски вълни се разпространяват и постепенно губят енергията си. Но фиордът Диксън има особена форма - тесни участъци, високи скални стени и рязък завой, който ограничава излизането на водните колебания към открития океан.

Така огромната маса вода започнала да се люлее от единия бряг към другия. Явлението се нарича сейша - продължително колебание на водата в ограничен басейн.

Всеки път, когато водата се премествала между скалните стени, тя упражнявала огромен натиск върху земната кора. Получавали се ритмични вибрации, които се разпространявали на хиляди километри.

Изследователката Ангела Карильо-Понсе и колегите й от Германския изследователски център по геонауки описват механизма в научното списание "Дъ Сайзмик Рекърд".

Според техните изчисления природният резонанс позволил колебанията да продължат необичайно дълго. Водната маса постепенно губела енергията си, но характерният сигнал от 92 секунди оставал отчетлив в продължение на девет дни.

Спътник от Космоса разкрил последното парче от загадката

След като учените установили вероятния източник, оставал още един въпрос - можели ли да докажат, че водата наистина се е люлеела по предсказания начин?

Решаващата следа дошла от космическата мисия SWOT, която наблюдава промените във височината на водната повърхност чрез радарни измервания.

В изследване, публикувано през юни 2025 г. в списание "Нейчър къмюникейшънс", екипът на Томас Монахан представил преки наблюдения на необичайните колебания.

Спътниковите данни показали, че водната повърхност се накланяла от единия към другия бряг, като разликата във височината достигала приблизително два метра при измерените участъци. Използвайки тези наблюдения заедно със сеизмичните записи, учените изчислили началната амплитуда на колебанията на около осем метра.

Изследователите изключили обичайни причини като вятър и приливи. Резултатите потвърдили, че именно продължителното люлеене на водата след цунамито е източникът на загадъчния сигнал.

Още едно свлачище повторило мистерията

Историята не приключила със септемврийското събитие. На 11 октомври 2023 г. в същия район се случило второ, по-малко свлачище, последвано от ново цунами.

Този път сеизмичният сигнал се появил отново, макар и с по-малка сила и продължителност от приблизително седмица. Повторението се превърнало в допълнителен аргумент за обяснението на учените.

Изследователите свързват нестабилността на склоновете в района с постепенното изтъняване на ледниците. Когато ледът, който подпира огромни скални маси, намалява, рискът от срутвания се увеличава.

Случаят показва и една неподозирана възможност на съвременната наука. Съчетаването на спътникови изображения, радарни измервания и сеизмологични данни позволява да бъдат откривани изключително опасни природни процеси дори в почти недостъпни части на света.

Коментирай