Повече от четири века старинен месингов катинар пазел загадката си, заровен в пясъците край бреговете на Уелс. След 20 години неуспешни опити да бъде отворен и серия от високотехнологични сканирания учени най-после успяха да разгадаят неговия четирибуквен код.
Катинарът е открит през 1999 г. от любителя търсач на съкровища Питър Хюз, който обхождал с металотърсач плажа край Маргам, близо до Порт Толбът.
Находката е част от голямо съкровище, останало от кораба „Ан Франсис“, който на 28 декември 1583 г. попада в жестока буря, докато се завръща от Испания. Корабът потъва, а товарът му остава скрит под пясъка в продължение на столетия.
Специалисти от Националния музей на Уелс и Кардифския университет използвали компютърна томография, за да надникнат във вътрешния механизъм на катинара, без да го повредят. Така успели да установят правилната комбинация и да разрешат една историческа загадка.
Един почивен ден и началото на 21-годишно приключение
69-годишният Питър Хюз от уелския град Маестег разказва, че катинарът е само един от стотиците предмети, които открил след десетилетия търсене по плажа Морфа.
Той бил намерен близо до колекция от испански сребърни монети и две специални теглилки за проверка на монетното тегло.
Според специалистите катинарът вероятно е предпазвал тези ценности или е заключвал малък сандък с други ценни предмети, които не са оцелели през вековете – например документи или текстил.
„Всичко стана съвсем случайно – в един почивен ден. Разхождах се по плажа с металотърсача и попаднах на монета“, спомня си Хюз.
Това се оказва началото на приключение, продължило 21 години.
В продължение на около две десетилетия той се опитвал сам да отвори загадъчния катинар.
„Опитвах да го отключа близо 20 години. Въртях пръстените, търсех правилните комбинации, но така и не успях“, признава той.
Затова бил истински щастлив, когато научил, че специалистите от Националния музей на Уелс и Кардифския университет най-после са разкрили тайната.
„С помощта на съвременните технологии успяхме да разбием нещо, което наистина прилича на шифъра на Леонардо да Винчи“, казва Хюз.
А усещането му било като при откриването на легендарния Ковчег на завета.
„За мен това е все едно да отворя Ковчега на завета. Щастлив съм, истински развълнуван.“
Разгадаването на кода било като решаване на сложен пъзел
Д-р Дейвид Уилямс, научен сътрудник в Инженерния факултет на Кардифския университет, признава, че първоначално бил скептичен, когато го помолили да използва сканираща апаратура за разрешаването на загадката.
„Предизвикателството е сериозно, защото апаратът, с който разполагаме, не е предназначен за такава цел“, обяснява той.
Става дума за микрокомпютърна томография – технология, подобна на използваната в болниците, но предназначена за изследване на много по-малки обекти.
Уилямс обаче обича предизвикателствата и особено задачите, които приличат на сложен пъзел.
„Направихме първото сканиране, за да видим дали изобщо ще успеем да различим нещо. За наша голяма изненада видяхме букви“, разказва той.
Вторият опит се оказал пълен провал. „При третото сканиране решихме да използваме различен подход и успяхме да установим кода.“ Дори самият учен трудно повярвал на успеха. „Бях смаян, че наистина сме успели да го разгадаем“, признава той.
Четири букви, 1296 комбинации
Оказва се, че тайната на катинара е скрита в четири букви: ANCE.
За да бъде открита правилната комбинация, изследователите трябвало да се справят с изключително сложен за времето си механизъм.
Старши кураторът на Националния музей на Уелс Алистър Уилис определя откритието като невероятно.
„Механизмът е наистина сложен, защото има толкова много възможни комбинации“, обяснява той.
„Катинарът има четири отделни пръстена, а върху всеки от тях има по шест различни букви. Това прави 1296 възможни комбинации, като трябва да се уверите, че буквите са правилно подравнени спрямо скобата в горната част.“
И това далеч не е всичко. „Още по-объркващо е, че в краищата има и други букви, които не се движат и нямат отношение към кода. Изглежда, сякаш са поставени там, за да заблудят евентуален крадец“, добавя Уилис.
Макар правилната комбинация вече да е известна, учените все още не знаят какво означава думата ANCE и дали е имала специално значение за своя притежател.
Катинарът работи и след четири века
През 2017 г. Питър Хюз предоставя откритата колекция на Националния музей на Уелс.
През юли 2026 г. съкровището, с катинара като една от най-интересните находки, е представено пред посетителите на Националния музей на крайбрежието в Суонзи.
Старшият куратор Шан Айлс разказва, че състоянието на предмета е изключително добро и дава ценна представа за времето, в което е бил изработен.
„Това е прекрасен пример за катинар, който продължава да функционира по същия начин, както преди стотици години“, казва тя.
Близостта му до останките на „Ан Франсис“ и останалите предмети от колекцията позволява на специалистите да определят с голяма точност неговата възраст.
„Виждала съм други подобни катинари, но обикновено са корозирали и са намерени на отделни части. Този обаче беше в забележително състояние“, обяснява кураторът.
Размерите на находката подсказват, че вероятно е служила за заключване на сандък или малка кутия.
Какво се е съхранявало вътре, остава загадка.
„Не знаем какво е имало в нея и това е част от историята. Има неща, които никога няма да узнаем. Но този предмет със сигурност е означавал нещо за човека, който е знаел кода“, казва Шан Айлс.
Какво трябва да направите, ако откриете съкровище?
Във Великобритания съществуват специални правила за подобни находки, определени със Закона за съкровищата от 1996 г.
Според него понятието „съкровище“ има различни юридически определения в зависимост от вида, възрастта и състава на намерените предмети.
В Уелс човек, който открие находка, попадаща в законовата категория „съкровище“, е длъжен да я съобщи на специализиран служител за регистрация на археологически находки (Finds Liaison Officer).
Това трябва да стане в срок от 14 дни след откриването или до 14 дни след момента, в който човек осъзнае, че притежаваният от него предмет може да представлява съкровище – дори да го е намерил много по-рано.
Задължението важи само за предметите, които официално попадат в тази категория. Неспазването на закона може да доведе до глоба или до три месеца лишаване от свобода.
За Шотландия и Северна Ирландия действат различни правила.
След подаване на сигнал откривателят се свързва със служител за регистрация на находки или музеен куратор, който разговаря с него за мястото и обстоятелствата на откриването.
След това специалистът изготвя доклад, а съдебен следовател провежда официално разследване.
Служителят съдейства и за експертната оценка на намерените монети, за да се определи дали те отговарят на законовото определение за съкровище.
Ако музей пожелае да придобие находката, Комитетът за оценка на съкровища възлага на експерт да определи стойността ѝ.
Комитетът отправя препоръка до държавния секретар по въпросите на културата, медиите и спорта за стойността на съкровището и за размера на възнаграждението, което следва да получат хората с право на дял от него.
